— Никога ли не е бил раняван? — учуди се Джак.
— Зависи — отвърна дядя Гурджиев — какво разбирате под „раняван“.
Старецът направи пауза, за да си сипе още чай, макар че той вече беше изстинал. Докато отпиваше, не обърна внимание на това или пък то не му пречеше.
— Онези, които не го познаваха добре, а това бяха почти всички, с които работеше, твърдяха, че никога не е бил раняван. И донякъде беше така. Нямаше и драскотина, нито една пролята капка кръв не помрачаваше историята му на убиец. Но аз, който го познавах като свой брат, знаех, че работата му го бе наранила тежко. Човек не може да стане убиец, без това да има сериозни последствия за него. Убиват те или по време на мисия, или пък после, докато лежиш във ваната. Може да кажете, че няма никаква разлика, защото и в двата случая си мъртъв. Е, да, така е, но в единия си проснат в някоя мръсна канавка далеч от дома, а в другия си у дома здрав и читав, поне тялото ти е там. Умряло е съзнанието ти или по-скоро сърцето ти. — Дядя Гурджиев остави чашата си, която вече беше празна, като се изключи тъмната като засъхнала кръв утайка от чаени листа. — Моят стар приятел Карл Рочев спада към втората категория случаи. Някъде беше казано или написано, че когато някой убие човешко същество, част от него също умира. Това са думи на артист или на посредствен тип, който никога не е убивал и затова не знае истината.
Възрастният мъж мълча известно време. Очите му бяха леко разфокусирани. Откъм улицата се надигнаха звуци и плиснаха в стаята като слънчева светлина. После се сгъстиха върху килима под краката им.
Най-сетне дядя Гурджиев въздъхна дълбоко.
— Истината. Чувал съм, че някъде в Азия, може би в делтата на Меконг, има стоножка, която произвежда цианид. Истината е, че убийството на човек вкарва в тялото точно такова създание. С всяка смърт насекомото освобождава все повече от своята отрова, докато сърцето на убиеца не отслабне и не умре. Точно по този начин Карл Рочев се превърна в мъж без съвест, без морален компас. Без сърцето си той престана да различава доброто от злото.
— И така, когато вече нелегалното движение е станало излишно, когато Украйна се е освободила от Съветския съюз, той се е превърнал в престъпник? — предположи Джак.
— В политик — поправи го дядя Гурджиев. — Но, от друга страна, както знаем, между двете няма разлика.
8.
— Ето защо съм сигурен, че Карл е човекът, когото търсите. — Дядя Гурджиев хвана бисквита с два пръста, в които нямаше и помен от изкривяването, причинявано от артрита.
Докато я съзерцаваше, той я обърна и показа горната й част, а след това и долната.
— Политици — рече той. — Вашият сенатор и Карл са двете страни на една монета, привличани неумолимо една към друга дори и от противоположните краища на света.
Възрастният мъж подаде бисквитата на Али, сетне взе още една и я пъхна в устата си цяла, схрусквайки я с удоволствие. След като погълна и последните трохи, той продължи:
— Този ваш сенатор, как му беше името?
— Лойд Бърнс.
— Да, вашият сенатор Бърнс трябва да се е срещнал с Карл, ако е искал да свърши каквато и да е работа в Украйна. — Той наклони глава. — Имате ли някаква представа защо сенаторът е бил в Киев?
— До момента всички мислят, че е бил тук, за да събира информация по поръчение на Сената, но последната му среща е била с Карл Рочев — отвърна Джак — и е била неофициална, ето защо привлече вниманието ми.
Старецът го слушаше внимателно. Може би следеше дали Джак няма да направи някоя погрешна стъпка. Например ако Джак беше казал: „ето защо привлече вниманието ни“, това щеше да осигури на възрастния мъж удобен повод да попита за кого по-точно работи американецът. Тъй като от дълго време беше фалшификатор, той нямаше навика да задава подобни въпроси направо.
— Тогава Карл е човекът, с когото трябва да говорите.
Дядя Гурджиев се изправи и отиде до полираната масичка от палисандър с двойни извити и тънки крака като на млад елен. Известно време тършува из някакви документи, докато накрая не откри тефтерче с адреси с много отбелязани страници. Не приличаше на човек, свикнал да се доверява на компютрите. Проведе два бързи телефонни разговора и след това се върна при гостите си.
— Както подозирах, няма да го откриете във Върховния съвет на Украйна — нашия парламент. Няма смисъл да го търсите и в дома му. Там ще намерите само съпругата и майка му, макар че в действителност ще ви е трудно да ги различите. — Той поклати глава. — Не, ако историята е прелюдия към настоящето, то Карл вероятно е със сегашната си любовница, тъй като днес е петък. Ще бъде с нея през целия уикенд.