— Знаете ли името й и къде може да е? — попита Джак.
— Както казах, с Карл не поддържаме връзка от години. Странно нещо са взаимоотношенията на дългогодишните колеги — когато остареят, понякога се разделят. Нашата раздяла беше доста горчива. За мен той е мъртъв. Все пак не всичко е загубено, господин Макклюр, ако успея да намеря един номер. — Той запрелиства тефтерчето, като често плюнчеше пръста си, за да му е по-лесно. — А, ето я. Мила Тамирова. — Той взе молив и надраска няколко реда в един бележник, откъсна листа, върна се и го подаде на Джак. — Мила Тамирова беше любовница на Карл по времето, когато се разделихме с него. Много се съмнявам, че тя все още е негова любовница, тъй като той сменя момичетата си, както други хора си сменят гумите на колите. Но тя може би знае коя е последната му любовница.
— Откъде? — зачуди се Джак.
— Всички любовници на Карл идват от един и същ бардак.
— Защо си прави труда да плаща? — намеси се Али. — Съдейки по това, което видях досега, изглежда, че в Москва за всеки мъж има стотици благоразположени жени, и предполагам, че и тук е така.
— Имаме си умница — отбеляза възрастният мъж и й размаха пръст. — Разбира се, има си причина за това. Собственицата на бардака обучава всички момичета на различни… ъъъъ… дисциплини.
— Вашият приятел си пада по фетишите — предположи Али, без окото й да мигне.
— Виж ти, виж ти. — За момент дядя Гурджиев не намираше думи или може би преценяваше отново младата жена, която погрешно беше сметнал за невинна девойка. — И какво ви е известно за фетишите, млада госпожице?
— Че има поне по един, който да задоволи всяко психологическо желание.
— Наистина е така. — Дядя Гурджиев се изправи с ръце, сключени зад гърба му. — На Карл му харесваше връзването — сериозно и много неприятно нещо.
— Не е за всеки — отбеляза Али толкова студено, че си навлече остър поглед от Аника.
— Очевидно не — съгласи се Джак, обезпокоен от изказванията на Али по тема, която двамата никога не бяха обсъждали. — Ако ми позволите да използвам телефона, ще й се обадя веднага.
— Не мисля, че това е добра идея — възрази Аника.
— Съгласен съм — кимна дядя Гурджиев. — Жена като нея най-вероятно ще се отнесе много подозрително към мъж като вас.
— Нека аз го направя — предложи Али.
Джак изсумтя.
— Да, бе — рече той и махна с ръка. — Забрави за това. Достатъчно лошо е, че сме тук заедно. — Той вдигна листчето, което старецът му беше дал. — Аника, ти ще се обадиш.
Али грабна хартийката, преди Аника да успее да я вземе. Тя се изправи срещу Джак, здраво стъпила върху килима.
— Чуй ме! Тази жена ще е подозрителна към всеки, който би се опитал да разбере къде е бившият й любовник. Искам да кажа, че изобщо няма да отговори или ще ни даде фалшив адрес, или пък ако все пак ни даде истинския, ще се обади на Рочев в мига, в който си тръгнем.
— Али, спри веднага с тези глупости…
Дядя Гурджиев пристъпи към нея.
— Господин Макклюр, какъв е проблемът да позволим на Али да довърши мисълта си?
— Не искам тя да се въвлича в това.
— На мен ми се струва, че вече е въвлечена — сви рамене възрастният мъж.
Али веднага се възползва от настъпилото мълчание.
— Вижте — развълнувано каза тя, — ще се обадя на Мила Тамирова…
— И какво ще й кажеш? — попита я Джак. — Дори не говориш руски.
— Това няма значение — намеси се дядя Гурджиев. — Мила говори отличен английски. — Той потри палеца си. — И защо не? Английският е езикът на парите.
— Ще й кажа, че съм негова дъщеря и че имам нужда от защита. — Али се приближи до мястото, където беше застанал дядя Гурджиев, сякаш очакваше той да я предпази от по-нататъшните възражения на Джак. — И затова трябва да открия Карл Рочев.
Тя вдигна телефонната слушалка.
— Закачих мобилния ти телефон към моя — каза Джак. — Така че просто натисни двойката, ако попаднеш в неприятна ситуация.
— Няма да попадна в неприятна ситуация — отвърна Али. — Мога да се грижа за себе си.
Той знаеше, че това не са празни думи. Беше я обучавал на техники за ръкопашен бой. Тя усвояваше бързо, което не го изненадваше, защото в колежа се бе занимавала активно със спорт. Ема го беше водила да я гледа на няколко гимнастически състезания. Джак също така я беше научил да стреля с пистолет. Прекарваха по един час-два пъти седмично на полигона на АТФ във Вирджиния.