— Ако попаднеш в неприятна ситуация — повтори той, — аз ще съм наблизо, на другия етаж.
Той потупа дръжката на пистолета „Маузер“, който дядя Гурджиев му беше дал заедно с кутия патрони.
Намираха се на втория етаж на блока на Мила Тамирова на „Андреевски спуск“ — красива улица, пълна с пазари, островърхи църкви и редици от сгради с формата на сватбена торта, които се простираха от долната част на града, известна като Подил, към горната. Бившата любовница на Рочев заемаше ъглов апартамент на третия етаж. Отказа да разговаря по телефона. Всъщност се готвеше да затвори, но когато Али избухна в сълзи с прочувствено треперещ глас, тя се съгласи да се срещне с нея. Докато Джак наблюдаваше как Али хитро обработва Тамирова, той се запита кога ли се бе научила да плаче така, щом се налага.
— И не се прави на много смела, разбра ли?
— Добре — отговори тя, като издържа на погледа му.
Тъкмо се готвеше да се затича нагоре по стълбището, когато Джак я хвана за лакътя и внимателно я завъртя към себе си.
— Али, сигурна ли си, че искаш да го направиш? Можем да намерим и друг начин…
— Съвсем сигурна съм, Джак. — В погледа й се четеше искреност. — Освен това вече започнахме — тя му се ухили, — не би искал да провалиш плановете ни.
Този отговор свари Джак неподготвен. За пръв път от смъртта на Ема искрата на живота се бе върнала в Али. Тя беше видимо развълнувана, че се възползват от уменията й, че е част от нещо различно от болката и обидата, които я изпълват. В този момент Джак разбра за нея нещо, което цялата й армия от лекари бе пропуснала — онова, от което тя се нуждаеше повече от всичко, бе да бъде извадена от затворения й свят, да бъде ангажирана със заобикалящата я действителност, да се справя с предизвикателства и отново да се почувства полезна с уменията си. Морган Хер й беше отнел усещането за контрол. Джак видя, че от момента, в който бе съставила този план, тя беше направила първата стъпка към възвръщането на онова, което й бе отнето и което сега имаше най-голямо значение за нея.
Той й кимна и се усмихна. Целуна я по бузата, пусна я и я проследи с поглед, докато тичаше нагоре по стълбите с новооткрита енергия.
— Искрено се надявам, че знаеш какво правиш — каза му Аника.
Погледът на Джак не помръдваше от мястото на стълбите, където Али беше изчезнала.
— Така ставаме двама.
Мила Тамирова отвори в момента, в който Али почука. Явно я беше очаквала на вратата. Беше поредната блондинка със славянски произход, великолепна костна структура, порцеланова кожа, сини като метличина очи и гърди, които нямаше нужда да бъдат помпани със силикон. Имаше от онези груби, хищни лица, които мъжете намират за неустоими — поне в спалнята. Това означаваше, че сексуалността й бе изцяло на показ. Веднага щом я видя, Али изпита презрение към нея.
Въпреки това й се усмихна очарователно, докато стоеше на прага. Беше наясно, че по-възрастната жена я оглежда внимателно, сякаш е жаба, закована върху дъска, с изложени на показ вътрешности за изследване.
— Пожалуйста, заходите — покани я Тамирова и рязко отстъпи назад. — О, простете, забравих, че не говорите руски. Моля, влезте.
Тя продължи да оглежда Али, докато затваряше вратата. Сетне я въведе в обзаведената с вкус стая, пълна със сатен и кретон. Тежки завеси скриваха прозорците до половина. Мебелите за сядане бяха големи и изглеждаха достатъчно дълбоки, че човек да се загуби в тях. Али си помисли, че вероятно целта е била точно такава.
— Намирам за странно, че дете на Карл не говори руски — отбеляза Тамирова, като едва помръдваше начервените си устни.
— Отгледана съм в Америка — отвърна Али с лекота, която я забавляваше почти толкова, колкото и да лъже лекарите си. — Едва наскоро разбрах какъв е произходът ми. Намерих снимка, име, дата и наименование на улица. Потърсих в „Гугъл“ и разбрах, че тази улица се намира в Киев.
Очевидно критичният оглед беше приключил и Тамирова махна с ръка.
— Заповядай, седни.
Тя говореше английски почти толкова добре, колкото и Аника — каза, че това е един от многото езици, които са били част от обучението й, за да обслужва добре клиентите си. Носеше дълъг морскозелен пеньоар от материя, която едновременно прилепваше към стройните й форми и се носеше като пяна около глезените на обутите й в обувки на високи токове крака. Али се запита каква жена би носила обувки на високи токове у дома.