Знаеше, че всички тези въпроси се появяват в главата му, защото е толкова далеч от дома — пътуваше с новоизбрания президент на Съединените щати и отдавнашен негов приятел, Едуард Харисън Карсън, като негов съветник по стратегическите въпроси.
— Какво точно означава тази титла? — беше попитал той Карсън, когато двамата се бяха срещнали седмица след като президентът беше встъпил в длъжност.
— Не си се променил, Джак — бе се засмял президентът, — пристъпваш направо по същество. Изтеглих те от АТФ4, за да откриеш дъщеря ми. Ти ми върна Али, когато никой друг не успя да го направи. Аз и семейството ми се чувстваме в най-голяма безопасност, когато ти си наблизо.
— С цялото ми дължимо уважение, Едуард, имаш цял взвод от напълно компетентни оперативни работници от Сикрет Сървис, които са по-подходящи да пазят теб и семейството ти.
— Не ме разбра правилно, Джак. Твърде много те уважавам, за да ти предложа работа на бавачка, макар че едва ли има нещо, което би зарадвало Али повече от това. А и от практическа гледна точка такава длъжност е чисто похабяване на специалните ти умения. Не си правя никакви илюзии за това колко трудни и опасни ще бъдат следващите четири години. Както можеш да си представиш, вече има цяла опашка от хора, които настояват да ми дават съвети. Част от работата ми се състои в това да им позволя да го правят, но ти си човекът, когото съм склонен да послушам, защото ти си този, на когото вярвам безрезервно. Това означава „съветник по стратегическите въпроси“.
Шарън зашепна. Според традицията, която бяха възприели в разговорите си по време на седмицата от престоя на Джак в Москва, бе настъпил моментът, когато трябваше да започнат да говорят. Джак се обърна и зашляпа с боси крака покрай масата със снимките на Шарън и Ема, които носеше със себе си където и да отидеше. Мина по килима и се отправи към банята. Готвеше се да пусне водата, за да заглуши разговора за подслушвателните устройства, поставени във всяка стая. Поне четирима представители на руското правителство се заклеха, че в апартамента няма такива устройства. Но още първата нощ тайните служби бяха открили един „бръмбар“ и Джак и всички останали от службата на президента бяха предупредени да вземат предпазни мерки, когато разговарят от стаите си с когото и да е, дори разговорът да изглежда безобиден.
Откъм тръбите за топлата вода зад тоалетната чиния се чуха гласове. През изминалата седмица той от време на време дочуваше гласове от стаята под него, но никога досега не бе успявал да различи и една дума. Този път се чуваха гласове на мъж и жена, които се караха.
— Мразя те! — крещеше жената и от емоцията в гласа й тръбата завибрира. — Винаги съм те мразила!
— Каза ми, че ме обичаш — настоя мъжът с глас, в който нямаше недоволство, а по-скоро гърленото ръмжене на човек с уязвена гордост.
— Дори и тогава те мразех! Винаги съм те мразила!
— А когато те бях натиснал върху матрака?
— Особено тогава.
— Когато те накарах да свършиш?
— И какво мислиш, че крещях на своя език? „Мразя те! Ще се видим в ада! Ще те убия!“
— Джак?
Гласът на Шарън в ухото му го накара да завърти кранчето на водата докрай. Не обичаше да подслушва, но в гласовете и на двамата имаше толкова отмъстителност и режеща като нож острота, че това не само го караше да се заслушва в тях, но и да искаше, не можеше да спре да го прави.
— Джак, да не си на купон?
— В стаята си съм — отвърна той. — Хората от стаята под мен се карат ожесточено. Ти как си?
Въпросът беше достатъчно безобиден, но не и когато бяха разделени от повече от седем хиляди километра. Когато двама души ги разделя такова разстояние, в съзнанието ти винаги възниква въпросът „Какво прави тя в момента?“, последван от „Какво е правила през останалото време?“. Можеше да си каже, че денят й е протекъл по същия начин, както когато и той беше там. Станала е сутринта. Взела си е душ. Закусила е набързо на крак на кухненския плот. Натрупала е чиниите в мивката, защото е имала време или да ги измие, или да се гримира, но не и за двете. Отишла е на работа. Пазарувала е храна. Прибрала се е у дома. Пуснала си е Мъди Уотърс или Стив Ърли, докато е приготвяла вечерята, и след това се е нахранила. Почела е роман на Ан Тайлър или Ричард Прайс или е гледала комедийния сериал „Рокфелер плаза 30“, ако са го давали. След това си е легнала.