Вратата беше открехната. Рапсодията на Рахманинов доближаваше своя край. Като се възползва от звуковото прикритие, което музиката все още му осигуряваше, той приклекна и отвори вратата с дулото на пистолета си. Зад нея се разкри стая, почти толкова голяма колкото всекидневната, но застлана с килим и доста уютна. От едната страна имаше изящно писалище, върху което бе поставена снимка на мъж, надхвърлил средна възраст, все още привлекателен, макар и по недодялания руски маниер, бе облечен в ловно яке и стоеше пред дачата — Карл Рочев. В единия ъгъл на стаята имаше канапе за двама, обърнато към прозорците, които гледаха към гъстата гора и падащата нощ навън. От двете страни на леглото бяха запалени порцеланови лампи във формата на грациозни жени. Леглото беше дори по-голямо, отколкото Джак си го бе представял. Не че това имаше някакво значение.
Завивките бяха разтворени като пенести морски вълни, за да разкрият смачкания и покрит с петна долен чаршаф, върху който лежеше голото тяло на жена. Тя изглеждаше толкова спокойна и отпусната, че ако не беше стрелата или копието, което стърчеше от средата на лявата й гърда, човек можеше да реши, че просто е заспала.
Джак чу зад гърба си, че жените влизат в стаята. Голото момиче беше много красиво, притежаваше някаква ангелска хубост. Със златистата си коса и сините очи тя можеше да мине за сестра на Аника.
— Изведи Али от тук — нареди той на Аника.
— Твърде късно — отвърна Аника.
Тя влезе в банята на спалнята и когато се върна, каза:
— Няма никой. Къде, по дяволите, е Рочев?
— Може би е избягал, след като я е убил — предположи Али и когато Джак и Аника се обърнаха да я погледнат, добави: — Убийците не правят ли така?
— Ако предположим, че убийството е било предумишлено — отбеляза Аника.
Али се извърна встрани с пребледняло лице и изтича в банята, където я чуха да повръща.
— Тя е права за едно — Рочев го няма — каза Джак. — Колкото по-бързо се махнем от тук, толкова по-добре.
— След малко — рече Аника и коленичи до леглото.
— Какво правиш, по дяволите?
Тя оглеждаше оръжието на убийството, което имаше тънка дръжка, дълга може би около метър или може би малко повече.
— Това нещо изглежда странно.
Джак чу звука от течаща вода, след което Али се появи с побеляло лице и зачервени очи. Тя се доближи до него, протегна треперещи ръце и го прегърна силно. Лицето й беше извърнато встрани от трупа на леглото и тялото й трепереше силно.
— Може ли да си тръгваме? — попита тя с тих и безпомощен глас.
— Разбира се — отговори Джак. — Аника, какво му е странното на това нещо? Не е ли стрела?
— Не — каза тя и докосна края му. — Виждаш ли тук? Няма оперение.
След това тя доста изненадващо сграбчи дръжката с двете си ръце и сумтейки, я издърпа от гърдите на жертвата с такава сила, че за момент тялото се повдигна и белият му гръб се изви като дъга, докато Аника успее да извади смъртоносния връх от плътта.
Аника отстъпи от леглото, занесе оръжието при Джак и вдигна заострения му, изцапан с кръв и вътрешности край, за да му го покаже.
— Виждаш ли, това острие е с формата на ромб. Много необичайно и много отличително.
Али хвърли бърз поглед на оръжието и започна да скимти.
— Да тръгваме — отсече Джак и се отправи към вратата на спалнята.
Той чу как Аника го последва надолу по стълбите. Те прекосиха антрето в пълно мълчание. Рахманинов не свиреше вече и в дачата проникна лепкава и задушаваща тишина. Али бе започнала да диша учестено и Джак настойчиво я подканяше да се успокои. Той отвори вратата и те излязоха на верандата. Засилващият се вятър беше разгонил следобедните облаци и сега, след залеза, небето беше чисто и тъмносиньо. Той вдигна поглед над вечнозелените храсти, търсейки бдителната врана, но тя беше изчезнала от своя клон и бе оставила гнездото незащитено.
— Обратно! — извика той. — Връщайте се обратно в къщата!