Но не можеше да спре да се пита дали денят й не е бил различен по някакъв значим начин, дали нещо не е било добавено в него, дали някой не се е вмъкнал в него или, още по-лошо, в нощта й. Някой красив мъж, който я разбираше и беше там, до нея. В момента не беше сигурен дали тази фантазия е предизвикана от ревност или от подсъзнателно желание. Когато преди три месеца Шарън се бе преместила отново в къщата му, той беше сигурен, че са изгладили различията, които бяха причината да се разделят. Силното физическо желание беше първото нещо, което го бе привлякло към нея, и досега то никога не бе угасвало напълно. Но истината беше, че са си все същите хора. Джак беше посветен на работата си, което възмущаваше Шарън, защото тя самата не бе така отдадена на своята. Беше опитала да гради кариера на няколко различни места, без да изпитва и най-малката привързаност към онова, което правеше. В началото се бе захванала с рисуване, но макар да имаше необходимата техника, й липсваше страст, а без нея не можеше да се получи нищо добро или поне нищо забележително. Типично в свой стил след това тя се бе заела да продава изкуство, като смяташе, че така ще изкарва лесни пари, но отново липсата й на убеденост или дори на интерес бе предопределила нейния провал. Накрая един неин приятел я нае да работи в галерията „Коуркъран“, но след по-малко от година я освободиха. И така сега тя се трудеше безрадостно във фирма за недвижими имоти — работа, която беше обвързана с капризите на икономиката. Той предполагаше, че това на свой ред само увеличава надигащия й се гняв — към него, към света и към живота без дъщеря й. Започваше да си мисли, че Шарън иска всяка вечер той да си е вкъщи за вечеря като някакъв вид отмъщение, задето той харесваше работата си, докато тя очевидно не понасяше своята. Това нейно желание го задушаваше. Винаги се беше чувствал като аутсайдер — като се започне от дислексията му5 и се свърши с нетрадиционното му възпитание, той имаше усещането, че никога няма да успее да се приспособи. Докато накрая не бе признал пред самия себе си, но не и пред другиго освен пред Али Карсън, че всъщност просто не иска да го прави. Едно от нещата, които го свързваха с Али, бе, че и двамата са аутсайдери. В повечето неща Шарън беше като всички останали, в други поведението й силно се различаваше. В началото той я обичаше въпреки различията им. Обичаше миризмата й, гледката на тях двамата голи или облечени, страстния начин, по който се любеше. Сега Ема, или по-точно споменът за Ема, стоеше между тях като необятна, неподвижна сянка, която подчертаваше различията им с болезнена острота.
— Кого чувам да си подсвирква? — Звукът от слушалката го върна към действителността.
— Майка ми. Пристигна вчера.
Майката на Шарън никога не го беше харесвала. Не одобряваше брака им и беше казала на дъщеря си, че той ще свърши със сълзи и, разбира се, така и стана. Този неин триумф по никакъв начин не намаля, когато дъщеря й се върна при него. Тяхната дъщеря и нейната внучка Ема беше мъртва, убита при автомобилна катастрофа на двайсетгодишна възраст. Що се касае до майката на Шарън, всичко беше приключило със сълзи, независимо какво щеше да се случи от този момент нататък.
— Джак, кога ще се прибереш у дома?
— Пита ме същото и вчера, и онзи ден.
— И вчера, и онзи ден ти каза, че ще се опиташ да разбереш. — Тя издаде онзи характерен звук, когато езикът се удряше в небцето й. — Джак, какво става с теб? Не искаш ли да се прибереш у дома?
Той заподозря, че нямаше да е толкова настоятелна, ако майка й не беше пристигнала с целия си досаден багаж.
— Когато започнах да работя при Едуард, ти казах…
— Според майка ми не е трябвало да поемаш тази работа и трябва да призная, че съм съгласна с нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако те беше грижа за мен, ако наистина искаше да поправиш щетите, нанесени на нашия брак, щеше да си намериш работа по-близо до дома.
— Шарън, започвам да имам усещането за дежа вю. Не мога…
— Това е отговорът ти на всеки сериозен въпрос — да се шегуваш, нали? Е, аз не мога повече да продължавам така, Джак.