По линията настъпи мълчание. Той не знаеше какво да каже или по-скоро не искаше да каже нещо, за което после да съжалява. Беше странно как затихват личните разговори — как емоциите остават недоизказани и почти изчезват, когато са предавани на дълги разстояния, сякаш самите телефони водят разговора. Може би причината бе в това, че в момента се намираше в чужда за него обстановка и приоритетите му бяха толкова различни от познатите на Шарън неща.
— Не отговори на въпроса ми. — Гласът й прозвуча дрезгаво, сякаш междувременно бе плакала.
— Не знам. Нещо възникна.
— Нещо винаги възниква. — Гласът й се изостри като нож, който току-що е бил наточен. — Но ти точно това искаш, нали? Ти…
Останалата част от саркастичния й отговор беше заглушена от настойчивото почукване по вратата, което бе свикнал да свързва със служителите от Сикрет Сървис.
Той махна телефона от ухото си и се върна обратно в спалнята, която беше едновременно анонимна и потискаща — толкова характерно за онова, което минаваше за съвременен руски стил в обзавеждането. Апартаментът се намираше на последния етаж на голям хотел във формата на буквата Н, чиито леко избелели коридори напомняха на Джак за хотела във филма „Сиянието“. Целият етаж беше заделен за президента Карсън, семейството и антуража му.
Дик Бриджис, началникът на групата от Сикрет Сървис на Карсън, стоеше на прага. Той не направи никакъв опит да влезе вътре, а само безмълвно прошепна думата „ПОТУС“ — съкратеното наименование за президента на Съединените щати, използвано от тайните служби. Джак кимна и в отговор вдигна показалеца си, за да покаже, че му трябва минута. „Веднага“, настоя Бриджис, без отново да издаде звук, и Джак се върна в банята, където водата продължаваше да тече.
— Шарън, Едуард има нужда от мен.
— Чу ли поне една дума от онова, което казах?
— Трябва да тръгвам. — Не беше в настроение да се занимава с глупостите, на които я подучваше майка й.
— Джак…
Той прекъсна връзката. Върна се в стаята, нахлузи обувките си и без да завързва връзките им, излезе в коридора. Президентът Карсън, охраняван от двама агенти, стоеше пред металната врата на пожарния изход, водещ към стълбището, блокирано на долния етаж. Изглеждаха като хора, които току-що са разговаряли помежду си, главите им бяха наклонени една към друга, устните им — полуотворени, и разменяха помежду си свойски погледи. Всички тези дребни детайли подсказаха на Джак, че нещо важно се е случило в този късен час.
Затова той вече беше нащрек, когато Бриджис отвори пожарния изход и всички се събраха на небоядисаната бетонна площадка. Усещаше се някаква непозната миризма на минерали, която беше колкото остра, толкова и неприятна, но поне нямаше подслушвателни устройства.
— Джак, Лойд Бърнс е умрял в Капри преди четири дни — съобщи президентът без предисловие.
Лойд Бърнс беше партийният организатор на Карсън в Сената и в качеството му на такъв смъртта му беше сериозен удар върху президента — щеше да му е трудно да прокарва законите, които бяха от решаващо значение за новата администрация.
Сега Джак разбираше защо Карсън и телохранителите му са се събрали на съвещание.
— Какво се е случило?
— Злополука. Някой го е блъснал с кола и е избягал.
— Какво е правил Бърнс в Капри и защо са били нужни четири дни, за да научим, че е умрял?
— Не сме сигурни и точно в това е проблемът — въздъхна Карсън. — Той трябваше да е на обиколка за събиране на информация в Украйна — става дума за преди десет дни. След това е изчезнал. Нашите момчетата от разузнаването предполагат, че е искал да си почине от брака си, който е бил на път да се провали или пък — и това най-вероятно е във връзка с предишното предположение — е бил в Капри с жена. Не е носел лични документи, а в Капри всичко става твърде бавно. Минали са три дни, преди на някой с необходимите пълномощия да му хрумне, че може и да е американец, накрая се свързали с консулството, поискали да изпратят представител и така нататък… — Той енергично потърка ръце. — Каквото и да се е случило, трябва да се върна обратно във Вашингтон, за да оправя бъркотията.
— Веднага ще си опаковам багажа — кимна Джак.
Президентът поклати глава.
— Чудех се дали няма да можеш да останеш със съпругата ми и Али. Знаеш колко важно е това споразумение с Юкин. Веднъж, след като бъде подписано, Русия вече няма да подпомага ядрената програма на Иран и това ще укрепи сигурността на Америка. Това е особено наложително сега, защото нашите въоръжени сили са опасно претоварени и изтощени до предела на възможностите си. Откриването на още един фронт, докато се водят военни действия в Афганистан, Ирак и Сомалия, би било пагубно за тях. Ако семейството ми си тръгне с мен, това може да навреди на и бездруго крехкото разведряване, което успях да постигна с президента Юкин. Не мога да си позволя това да се случи — остават броени дни, докато двамата уточним и подпишем съглашението, а цялата ми първа година като президент зависи от тези подписи.