Изведнъж Карсън му се стори остарял — сякаш беше пет години по-възрастен, откакто Джак го бе видял за последно преди петдесет минути.
— И, Джак, нещо лично и много неприятно. Али отново започна да се държи странно — проявява такова неестествено упорство и желание да противоречи, че понякога ми изглежда направо безразсъдно. — Очите му сякаш сами говореха. — Ти си единственият, който може да я вразуми.
Али беше травматизирана. Фактът, че бе отвлечена, беше достатъчно неприятен, но на всичкото отгоре мъжът, който го бе сторил, бе промил и мозъка й. Откакто Джак я беше върнал у дома, с нея работеше екип от психолози. Но въпреки това тя искаше Джак да е колкото се може по-близо до нея. Между двамата се беше създала близка връзка и подобно на баща си, Али също вярваше на Джак повече, отколкото на всеки друг, включително и на родителите си, с които винаги беше имала трудни и като цяло не особено дружески взаимоотношения.
Естествено, Джак разбираше това. И макар да искаше да се върне във Вашингтон, за да съветва стария си приятел, или ако не, да бъде изпратен в Капри да открие повече подробности за смъртта на Лойд Бърнс, той не възрази срещу предложението на Карсън.
— Добре — съгласи се той.
Президентът кимна и контингентът на Сикрет Сървис ги остави сами на вмирисаната площадка. В този момент Джак осъзна, че тази тайна среща бе старателно планирана.
Когато двамата мъже останаха сами, Карсън пристъпи към Джак и му подаде лист хартия.
— Това е копие от маршрута на Бърнс в Украйна. Градовете, които съм отбелязал, не са част от официалния му маршрут, но Киев е бил последната му спирка. Също така запомни едно име — К. Рочев. Това е последният човек, с когото се е срещнал, преди внезапно да напусне Украйна и да се отправи към Капри.
Джак го погледна.
— С други думи, нямаш никаква представа какво, по дяволите, е правил в Киев.
Карсън кимна утвърдително. Загрижеността в очите му беше очевидна, но той не каза нищо повече.
Внезапно Джак осъзна, че работата му на бавачка бе по-скоро за пред служителите от Сикрет Сървис. Това всъщност беше истинската задача. Той се усмихна. Част от дарбата на Карсън беше да получава онова, което иска, или чрез внушение, или като накара другите да стигнат до заключението, което той желае.
Джак не погледна написаното, тъй като заради дислексията щеше да му се наложи да се съсредоточи сериозно, за да успее да го прочете.
— Предполагам, че ще трябва да замина за Украйна, за да разбера какво е правил там Бърнс и защо си е тръгнал.
— Мисля, че това е най-добрата идея. На „Шереметиево“ те очаква частен самолет с дипломатически привилегии, но можеш да отложиш заминаването за утре сутринта, ако желаеш. — Карсън стисна Джак за рамото. — Оценявам това, което правиш.
— То е част от работата ми. — Джак се намръщи. — Едуард, подозираш ли нещо?
Карсън поклати глава.
— Наречи го предпазливост или параноя — изборът е твой. Във всеки случай, както подробно обясни Денис Пол в последния си брифинг за сигурността, враговете ми от предишната администрация са все още силни и всички те имат много дълга памет особено когато става дума за отмъщение. Бориха се като побеснели кучета срещу моето номиниране и когато спечелих, опитаха всичко, което им дойде наум, за да подкопаят кандидатурата ми. Помирителните им изявления в пресата не ме заблудиха дори и за миг. Искат главата ми и изглежда, че извадиха дяволски голям късмет със смъртта на Бърнс, защото по-добре от всеки друг знаят, че ще ми е адски трудно в Конгреса, в който доминират демократите.
Джак не каза, че убийството на дясната ръка на Карсън е твърде краен начин за отслабване на позициите на президента, защото имаше личен опит с хора от предишната администрация. Той знаеше на какво са способни те, както и че не изключваха убийството като метод. Те бяха уредили отвличането на Али и почти бяха успели с нападението над Карсън по време на тържественото му встъпване в длъжност. И макар извършителите да бяха или мъртви, или зад решетките, хората, които пресметливо бяха планирали атаката в онзи ден, и до днес оставаха в удобна безопасност зад завесата на правдоподобни опровержения, които дори и Карсън, с цялата му власт и могъщество, не успя да обори.