И в този миг видя тежките ботуши.
Точно до лицето си.
Изведнъж над нея един през друг заприказваха цял куп хора и тя се опита да различи думите им, ала в очите й имаше нещо. А главата я болеше. Защо я болеше главата?
– ... доктор Джейн, незабавно.
– ... носилка?
– Бързо. Хайде!
Парадайз се опита да вдигне ръка и да избърше потта от очите си, за да вижда по-добре.
Не беше пот. А кръв. Когато погледна дланта, която беше прокарала по лицето си, видя, че беше поаленяла от кръв.
По дяволите, май беше пострадала сериозно.
И то само защото се беше държала като момиче.
По дяволите.
* * *
Когато в другата част на стаята Парадайз падна, Крейг замалко да хвърли щангата и да се втурне към нея. Това обаче не беше нещо, което правиш с тристакилограмова тежест... не и ако не искаш да нараниш себе си или някой наблизо.
Повиквайки на помощ целия си самоконтрол, той пристъпи напред и с помощта на братята върна тежестта на стойката. След това и тримата изхвърчаха от там. Крейг светкавично издърпа ключа за спиране, защото тя се намираше твърде близо до проклетата лента, сгърченото й тяло лежеше наполовина върху проклетото нещо.
– Парадайз? – повика я той.
Бъч коленичи до нея и Крейг едва не го изблъска настрани, но това беше нелепо. Като за начало, братът беше учител. Освен това едва ли би могъл да обяви по-красноречиво, че между тях с Парадайз има нещо, ако започнеше да се държи собственически в подобна ситуация.
– Парадайз? – повтори той. – Парадайз...
Тя се надигна, чула го да изрича името й, и се обърна, за да го погледне... о, господи. Имаше кръв. Толкова много кръв... господи, щеше да припадне.
Братята си разменяха заповеди, а после Тор излезе, за да доведе помощ. Което означаваше, че точно до нея се освободи място и тялото на Крейг се възползва, още преди мозъкът му да бе оформил съзнателна мисъл.
– Добре съм. – Парадайз отблъсна ръцете, протегнати към нея, и седна. – Просто се чувствам глупаво. Нямам нужда от помощ.
Крейг свали тениската си с рязко движение, направи я на топка и я притисна до кървящата рана над окото й.
– Млъкни – измърмори, когато тя понечи да възрази. – Отиваш в клиниката. Вероятно имаш нужда от шевове.
– Просто малко порязване.
– Какво според теб означава цялата тази кръв?
– Няма повод за истерии...
– Не съм аз този, който дрънка...
Двамата продължиха по същия начин, остри думи прелитаха във въздуха, обезвреждайки се една друга. Едва когато спряха, за да си поемат дъх, Крейг си даде сметка, че всички в залата ги бяха зяпнали с изражения, които сякаш казваха: Я виж ти!
Мамка му.
Все тая. Преди всичко трябваше да се погрижи тя да се съгласи да я лекуват. След това щеше да се тревожи за заключенията, които наобиколилите ги несъмнено си вадеха.
И да, именно той бе този, който я вдигна и я сложи върху носилката.
И да, ако някой от другите мъже, включително и приятелчето й Пейтън или пък някой от братята я беше докоснал, той щеше да му откъсне ръката.
Парадайз продължи да спори с него и когато излязоха в коридора – беше уплашена и по този начин се опитваше да се справи със страха, разбра той.
– Нелепо. – Но все още притискаше тениската му до челото си. – Просто трябва да си измия лицето и кръвта ще спре.
– Да, защото малко вода със сигурност ще затвори петсантиметровата рана там горе.
– Нямам нужда чак от носилка!
– Кога, казваш, завърши медицинския университет?
Стигнаха до клиниката и Крейг понечи да влезе с нея, но Бъч се изстъпи пред него.
– Трябва да се върнеш в час.
Крейг отвори уста, за да възрази... и в този миг осъзна, че си беше изгубил проклетия ум. Беше се запознал с нея наистина кога, преди не повече от четири нощи? Това беше неуместно.
И все пак поклати глава.
– Няма да си тръгна.
– Ще трябва да я прегледат – възрази Бъч. – Цялата, ако ме разбираш.
Крейг изруга и хвърли последен поглед през бавно затварящата се врата към стаята, където Парадайз се прехвърляше от носилката върху масата за прегледи. Сякаш усетила, че той вече не е до нея, тя вдигна объркано глава, търсейки го с поглед.
– Аз, ъ... – Крейг се прокашля. – Искам да я видя, когато приключат.
– Стига тя да е съгласна, имаш го.
Крейг кимна и заповяда на краката си да направят кръгом и да го отведат в залата с тежестите. Мина поне половин минута, преди те да се подчинят... и го направиха толкова бавно, че и охлюв би стигнал по-бързо.