Пейтън го чакаше пред вратата на залата.
Крейг изруга под носа си и се приготви отново да се сбие с него.
– Кога се случи? – попита Пейтън.
– Кое?
– Ти и тя.
Другият мъж го гледаше със странно спокойствие, което можеше да означава приемане или пък подготовка за атака. Странно, съвършените му черти и излъчването му на аристократ, който смята, че целият свят му е длъжник, съчетани с изисканото му потекло, го правеха далеч по-добър кандидат за всяка жена.
И все пак Парадайз по някаква причина беше избрала него.
Сигурно не беше с всичкия си.
– Между нас няма нищо – заяви той.
– Не ми излизай с тия, окей? Обвързал си се с нея.
– Как ли пък не.
Сините очи на Пейтън го изгледаха изпитателно, а после той се намръщи.
– Я чакай, ти си сериозен.
– За какво говориш?
– Наистина не си даваш сметка. Не забелязваш, че мирисът на обвързването ти е задействан... нито че оголи зъби насреща ни, когато се приближихме, за да й помогнем. Ти наистина и представа си нямаш.
Известно време единственото, което Крейг беше в състояние да прави, бе да примигва като крава. А после отмести поглед вляво от Пейтън и се опита да прецени разстоянието между челото си и бетонната стена. Може би ако си цапардосаше черепа достатъчно силно, последвалата мозъчна травма щеше да доведе до загуба на паметта, от която да забрави, че някога изобщо се е запознал с тази жена.
Пейтън избухна в смях.
– Знаеш ли, искам да те мразя, наистина. Тя е една от най-свестните жени, които съм срещал някога. Вместо това ми е гадно за теб.
– И защо? – сопна се Крейг.
– Защото си затънал толкова надълбоко, а все още се съпротивляваш. Ще стане интересно.
– Радвам се, че мога да те позабавлявам.
Пейтън има нахалството да го потупа по рамото.
– Гледай да се погрижиш за нея както трябва... в противен случай ще те намеря и ще те убия. Бавно.
Крейг отстъпи назад.
– Не знам за какво говориш.
– Да, да, не знаеш.
Смеейки се, Пейтън се обърна, за да отвори вратата, ала Крейг го сграбчи.
– Откъде я познаваш?
Моментна пауза.
– Тя работи в къщата за аудиенции.
– И аз я срещнах там.
– Нека сме наясно за едно. Понякога и на мен ми се струва, че съм влюбен в нея. – Пейтън отново направи физиономия. – Господи, ще престанеш ли с това?
– С кое?
– Да ми ръмжиш насреща.
Я виж ти – горната му устна беше повдигната, оголвайки издължените му вампирски зъби.
– Съжалявам.
– О, да, определено не си се обвързал. Ни най-малко. – Пейтън скръсти ръце на гърдите си. – Както и да е, преди да си ме разкъсал на парчета, нека ти кажа, че дори не съм я целунал. И по-добре. Аз съм истински задник и освен това, както тя ми повтаря, имам някои наистина гадни навици. Както и да е, не забравяй какво ти казах.
– Аз пък се надявах, че и двамата ще забравим за този разговор.
– Няма да го бъде, мой човек. – Изведнъж Пейтън присви очи и от него заструи неподправена агресия. – Всеки, който нарани тази жена, е мой враг. А аз може и да съм аристократ, но съм способен да се превърна в истински звяр, когато се налага да защитя своето. Ясно?
Крейг го изгледа преценяващо.
– Нищо не мога да ти обещая.
– Какво означава това?
– Имам... някои неща, които трябва да свърша, когато приключим тук, и те не включват да уседна и да се задомя. Обвързан или не, нищо няма да промени това. Нито дори Парадайз... и тя го знае.
Пейтън понижи глас толкова, че следващите му думи едва се чуваха:
– Значи, си глупак. Шибан идиот. – После обаче сви рамене. – Но пък това е страхотна новина. Така де, значи, все още имам шанс с нея. И преди пак да си се запенил от бяс, майната ти. Тръгнеш ли си, сам ще си си виновен и те уверявам, че аз наистина ще се пробвам с нея.
Звярът в Крейг надигна глава и изрева... и вероятно беше за добро, че другият мъж се обърна и влезе в залата с тежести.
Един от участниците в програмата вече беше в клиниката. Не беше нужно класът да намалее с двама.
Особено когато щеше да се наложи да го изнесат на парчета.
34
Мариса цяла нощ говори с Бъч.
Дори докато провеждаше срещи с персонала, интервюираше кандидат за свободното място по психично здраве и се отби, за да си поприказва с Мери, някъде на заден план в ума си тя непрекъснато разговаряше с Бъч.
Въображаемите сценарии, в които, тласкана от справедлив гняв, го правеше на нищо, задето й беше спестил истината, се разиграваха на фона на пълното му съгласие, признанието му, че наистина е невероятен задник и има нужда от сериозна психиатрична помощ. Това, че през последните няколко часа й беше звънял три пъти и бе оставил две съобщения, изобщо не му помагаше... Разбира се, той можеше да бъде защитаван от самия Пери Мейсън и пак щеше да получи доживотна присъда, без възможност някога отново да прави секс със своята шелан.