Мариса се приведе напред и протегна ръка през бюрото, въпреки че не можеше да го достигне... и това като че ли беше съвършената метафора.
– Бъч, недей... моля те, не се измъчвай. То няма да помогне на никого. Говори с мен. Трябва да говориш с мен... само това се опитвам да ти кажа.
– Казваш много повече.
Мариса вдигна отчаяно ръце.
– Не е нужно да отида в клуба, ако това толкова те ужасява. Не е нужно да те карам да свършиш в устата ми, ако това не те възбужда. Искам просто да ми казваш защо, така че да можем да го обсъдим... трябва да съществува друг начин да го направим, освен ти да млъкнеш, след като ми заявиш, че е, понеже съм „добро момиче и добрите момичета не правят такива неща“.
Бъч долепи връхчетата на пръстите си пред себе си и ги допря до устните си.
– Не ти казах за кошмарите, защото те са толкова ужасни, когато ме връхлетят, че последното, което искам, е да говоря за тях, когато си отидат. Адски се вбесявам на всички гадости, които все още ме преследват, и имам чувството, че ако говоря за тях, сякаш им давам още по-голяма власт над себе си.
Мариса си спомни разговора си с Мери от предишната нощ.
– Сигурна съм, че Мери ще каже обратното. Колкото повече говориш за нещо, толкова по-малка власт има то над теб.
– Може би. Няма откъде да знам.
На Мариса й се прииска да продължи да настоява, но не го направи. Струваше й се, че вратата се беше открехнала и последното, което искаше да стори, бе да го уплаши и да я накара да се затръшне.
– Що се отнася до свирките... – По бузите му плъзна червенина. – Права си. Не искам да говоря за това, защото се срамувам от себе си.
– Защо? – прошепна Мариса.
– Защото...
Кажи ми, молеше го тя наум, докато го гледаше как се бори със себе си. Можеш да го направиш... кажи ми.
Очите му се вдигнаха към нейните.
– Виж, не искам да ми изнесеш лекция за това, което ще ти кажа сега, окей? Да не ставам глупав и разни такива. Ясно?
Веждите на Мариса подскочиха.
– Разбира се. Обещавам.
– Искаш да говоря, добре тогава. Но ако ми излезеш с някакви политически коректни простотии, няма да го понеса добре.
Тъй като никога не му беше излизала с „някакви политически коректни простотии“, Мариса се досети, че поставя условия, защото се чувства уязвим.
– Обещавам.
Той кимна, сякаш бяха сключили сделка.
– Бях отгледан като католик. Истински католик, не някаква бледа имитация. И съжалявам, обаче резултатът бе, че ме научиха... че само курвите и уличниците правят такива неща. А ти... ти си всичко, за което някога съм мечтал у една жена.
Изведнъж Бъч наведе очи, сякаш не бе в състояние да продължи.
– Защо се срамуваш? – прошепна Мариса.
Той направи такава гримаса, че лицето му почти се скри във веждите.
– Защото...
– Защото искаш да те накарам да свършиш по този начин?
Той кимна, а после вдигна рязко глава.
– Защо изпитваш облекчение от това?
– Моля?
– Току-що въздъхна така, сякаш бе обзета от облекчение.
По устните на Мариса се разля усмивка.
– Мислех, че никога няма да ми позволиш да го направя... а винаги ми се е искало да разбера какво е усещането.
Лицето на хелрена й почервеня като домат. Като. Домат.
– Аз просто... не искам да проявя неуважение към теб. А възпитанието ми казва, че именно това става, когато го направиш в устата на едно момиче – не я харесваш, не я обичаш, не я уважаваш. И да, знам, трябва да се отърся от тези предразсъдъци, но не е толкова лесно.
Мариса се замисли за борбата, която самата тя водеше с остатъците от собственото си възпитание.
– Човече, разбирам те, и още как. Знам, че трябва да престана да се чувствам озлобена и несигурна по отношение на брат ми и годините, прекарани в глимерата. Ала то е, сякаш съм се опарила прекалено силно, разбираш ли?
– Абсолютно. – Бъч се усмихна лекичко. А после разтърка лицето си. – Толкова ли съм червен, колкото си мисля?
– Да. И е очарователно.
Той се разсмя... но после отново стана сериозен.
– Има и още една причина. Е, поне за клуба, има и още една причина... само че е наистина лудост. Ама наистина.
– Не се боя. Докато говориш с мен, не се боя от нищо.
Вече усещаше как връзката между тях укрепва... и то не по онзи краткотраен начин, когато просто споделяте страхотни оргазми, след което се връщате към всичко онова, останало неразрешено.
Тази връзка беше солидна. Като скала.
От типа и-преди-обичах-партньора-си-ала-сега-го-обичам-още-повече.
Мариса разбра, че се кани да заговори за сестра си – видя го в начина, по който се вкамени цялото му тяло, толкова, че сякаш бе престанал да диша. А красивите му лешникови очи овлажняха.