– Обади ли се в кабинета й в „Убежището“? – Ви изпусна струйка дим.
– Гласова поща. Звъннах и на Мери. Нищо.
– Мамка му...
Тихото избръмчаване на охранителния монитор го накара да обърне рязко глава. Виждайки образа на екрана, Бъч се втурна към вратата на вестибюла и едва не я изтръгна от пантите.
– О, господи, къде беше...
Хвърли се върху своята Мариса толкова мълниеносно и устремно, че останалата част от думите му беше заглушена, когато я притисна към себе си.
– Толкова съжалявам – каза тя глухо. – Имахме тежък случай. Не ти се обадих, защото нямах почти никакво време да се прибера.
Бъч се дръпна назад, улови лицето й в дланите си и я огледа от горе до долу.
– Добре ли си?
– Абсолютно. И толкова съжалявам...
Той я целуна, потръпвайки, когато ръцете й се плъзнаха по гърба му.
– Не, не. Не се извинявай. Интересува ме само това, че си добре.
По дяволите, слънцето беше толкова ужасяващо. Един вампир, заварен от зората на открито, си беше като клада в дрехи... И макар че Мариса бе на сигурно място в „Убежището“, никога не можеше да е сигурен какво ще се случи: хората бяха непредсказуеми идиоти, а лесърите бяха смъртоносни.
Мариса се откъсна от него и се усмихна.
– Добре съм, наистина.
Да, само дето отказваше да го погледне в очите.
Бъч я подръпна за ръката.
– Ела с мен.
– Но Последното хранене все още не е свършило...
– Кой го е грижа?
Издърпа я в билярдната и сигурно щеше да затвори вратата, ако имаше такава.
– Какво стана? – настоя.
Мариса направи няколко крачки из стаята, а невероятното й тяло превръщаше простичките й дрехи във висша мода.
– Нищо, за което да не си чувал и преди, уви.
Бъч затвори очи. Понякога ненавиждаше работата й, наистина. Колкото по-трудно ставаше, толкова повече се бореше тя...
И въпреки че го болеше да я вижда изтощена, обезкуражена и дори съсипана понякога, адски я уважаваше за онова, което правеше за расата. А и невинаги беше ужасно. Когато онези, на които бе помогнала, започнеха нов, независим живот, неговата шелан направо грееше.
Бъч я улови за ръка и като се облегна на една от билярдните маси, я намести между бедрата си.
– Разкажи ми въпреки това.
Нейните очи обходиха стаята, ала неговите бяха приковани в лицето й. Исусе, дори след дълга, тежка нощ, тя направо спираше дъха му. Красотата й беше легендарна сред расата, нещо, за което се говореше от поколения и пред което все още благоговееха. И нищо чудно. Лицето й беше като изваяно, кожата й бе гладка и блестяща като перла, сините й очи имаха цвета на незабравка, а устните й бяха толкова розови и меки. И разбира се, русата й коса, падаща под раменете, и тялото, от което на мъжете им омекваха краката... за разлика от други неща.
Бъч непрекъснато се изумяваше, че тя е с него. С него. Някакъв си тип от Южен Бостън, с нащърбен зъб, кофти произход и цял куп отвратителни навици, от които не бе успял да се отърве, докато не я срещна.
Да не забравяме и онази гадост с Омега.
И все пак, по някаква напълно необяснима причина, неговата шелан го обичаше.
– Не говориш – прошепна той и като отметна косата й, я помилва по шията, по напрегнатите рамене, по изопнатите ръце. – Знаеш, че мразя, когато не знам какво става.
Откъм трапезарията изригна многогласен смях и Мариса се сгуши в него, притискайки се в тялото му.
Ерекцията му беше мигновена, пенисът му надигна глава, опитвайки се да се отскубне от затвора на копчетата му.
Мариса обви ръце около шията му и се наведе към него, така че гърдите й се притиснаха в неговите.
– Не си ли гладен?
Бъч изръмжа гърлено и улови дупето й в шепите си. То се побираше в двете му ръце, твърдо като на гимнастичка... Господи, започваше да се изпотява.
Въпреки това поклати глава.
– Няма да се получи. Няма да ме разсееш...
В следващия миг устните на Мариса се разтвориха, оголвайки вампирските й зъби. Тя плъзна един от тях по долната му устна и от допира на острия му връх Бъч простена от болка.
– Звучиш така, сякаш се нуждаеш от нещо – прошепна тя до устата му. – Искаш ли да ми кажеш какво е то? – Езикът й се протегна и си проправи път в него. – Какво е то, Бъч? Кажи ми от какво се нуждаеш...
– От теб – простена той. – Нуждая се от теб.
След преобразяването, когато тялото му беше наедряло, превръщайки се в тази канара от мускули, той трябваше да свикне с новата си физическа сила... както и с тази огромна слабост, когато ставаше дума за жена му и за секс. Докато беше човек, от време на време се нуждаеше от жени, ала това изобщо не можеше да се сравнява с умопомрачителната похот, която Мариса бе в състояние да събуди в него без никакво усилие. Един поглед, едно докосване... няколко думи... понякога му стигаше дори само нейното ухание на океан...