– Значи, си в състояние да превъзмогнеш стария си начин на мислене, когато става дума за мен, нали така?
– Да.
– Иначе казано, когато в главата ти се появи мисъл, ти я разглеждаш от всички страни и я слагаш настрани, нали?
– Да. – Той изпусна дъха си. – Да, точно това правя.
– Ами тогава... защо не можеш да сториш същото и със сестра си? Остави мисълта да изплува в главата ти. Сравни я с всичко, което знаеш за нея, и я съпостави с дълбоката ти убеденост, че жертвата никога не е виновна, независимо с какво е облечена или други такива... и съм готова да се обзаложа, че начаса ще отхвърлиш възможността сестра ти по какъвто и да било начин да е допринесла за едно ужасно, непростимо престъпление спрямо едно невинно момиче. Бас държа, че ще се справиш с това съвсем сам и никога вече няма да се връщаш към тази част от болката.
Бъч примига веднъж. Втори път. А после каза:
– Забрави за свирката.
– Моля?
Гледаше я с безкрайно обожание, сякаш тя бе положила света в краката му.
– Струва ми, че току-що още повече се влюбих в теб. А не мислех, че... не бих могъл да си представя, че това изобщо е възможно.
И наистина, миризмата на обвързването му изригна в стаята, а лешниковите му очи преливаха от такова благоговение, че Мариса почувства как й се завива лекичко свят.
Улови лицето му в ръце и го целуна.
– Това е толкова по-добре от преди.
– Преди кое?
– Ако отново ще ме покачиш на пиедестал – тя притисна устни до неговите, – искам да бъда там като твоя съвършен партньор, а не защото ме смяташ за съвършено добро момиченце.
Хелренът й се усмихна.
– Имаш го. Както и мен.
Докато той я целуваше по гърба, Мариса си помисли какво представляваха щастливите завършеци и реши, че „истинска любов“ не означава „без никакво усилие“ и „завинаги“ не означава „безоблачно плаване“. Всичко започва с привличане, а после отваряш сърцето и душата си... но това, макар изобщо да не беше малко, е само началото.
Предстоят още много, много пътувания, отвеждащи до все по-дълбоки нива на приемане и разбиране.
И именно тогава откривате истинското щастие. А „завинаги“ са усилията, които винаги си готов да положиш, за да останете близо един до друг, да се учите и да израствате заедно.
– Обичам те – каза той, обвивайки ръце около нея, — Господи, обичам те.
Мариса се изви лекичко назад и като се усмихна, прокара пръсти по лицето му. Искаше да му отговори със същите свещени думи, но те не й се струваха достатъчни.
Така че каза единственото, което означаваше още повече за него:
– О, миличък... само „Ред Секс“.
Бъч отметна глава назад и се разсмя толкова гръмогласно, че стъклената врата на офиса се разтресе. И докато му се усмихваше в отговор, Мариса си помисли: Да, „обичам те“ може да бъде казано по толкова различни начини, нали?
36
Невероятно бе как един телевизор е в състояние да превърне всяко помещение в място за лентяйстване.
Не че Крейг гледаше повторенията на „Теория за Големия взрив“, които течаха на екрана, но все пак се зарадва, когато един доген се появи и го монтира в ъгъла на стаята. Защото без приятното бърборене на заден план, да седи в една стая с Акс и Парадайз, окончателно щеше да го довърши.
Нуждаеше се от нещо, каквото и да било, с което да отвлече мислите си от нея.
Естествено, докато се взираше във ветрилото от карти, които държеше в ръка, изобщо не ги виждаше. Седнал насреща му, Акс определено не страдаше от същия проблем... поради което след всичките ръце на джин руми, които бяха изиграли, Крейг му дължеше петдесет долара.
– Е, аз май ще си лягам – обади се Парадайз откъм дивана. Невероятно бе как само няколко думи, изречени от една определена жена, бяха достатъчни, за да получи той ерекция.
Така че, да, трябваше да се намести тайничко под масата... преди кръвообращението в бедрената му артерия да бъде напълно прекъснато.
Междувременно Парадайз се надигна от дивана и Крейг постигна забележителен успех, като не я проследи очи. Или поне не директно: с периферното си зрение видя всяка нейна стъпка по покрития с плочки под, като особено ясно забеляза начина, по който тя се наведе над една от масичките, за да си вземе чантата.
– Лек ден – измърмори Акс, докато разместваше картите. Крейг изсумтя.
Вратата се затвори и той се зачуди колко дълго ще му се наложи да чака, преди да може да си тръгне...
– Можеш да вървиш – подсмихна се Акс. – Ще наредя някой и друг пасианс... и ще погледам порно. Което е друг, по-забавен начин да си играеш сам.