– Не съм чак толкова уморен.
– Да, знам. – Акс отметна глава назад и се разсмя. – И слушай, направи ми услуга – не ми се подигравай, като се преструваш. След онова представление в стаята с тежестите за колко тъп ме имаш?
– Не съм с нея.
– В такъв случай, значи, си идиот.
– Не за това съм тук. – И все пак още докато го казваше, остави картите си на масата. – Дължа ти петдесетачка.
– Четиресет и пет. Но щеше да изгубиш и тази ръка.
– Вероятно. Сега ли ги искаш?
– Няма проблем, знам, че няма да ме излъжеш.
Крейг се изправи и докато погледът му се плъзгаше по пиърсингите върху лицето и в ушите на Акс, неволно се зачуди колко ли още метал си беше окачил по тялото на места, които не се виждаха.
– Болеше ли, когато си слагаше?
– Да. Това е част от причината да го направя. След това сексът става още по-фантастичен.
– И татуировките ли?
– Аха.
– Гледай ти. Знаеш ли, по-умен си, отколкото предполагах. Както и по-добър играч на карти.
– Само защото си падам по мастило и метал, това ме прави тъп, така ли?
– Какво да ти кажа, раснал съм в саксия.
Крейг вече беше стигнал до вратата, когато Акс проговори:
– Аз пък си мислех, че си задник.
Крейг се намръщи и погледна през рамо.
– Въз основа на?
– Ти си вампирският еквивалент на селяндур. Мислех, че единственото забележително у теб е размерът ти... а честно казано, за това има камиони.
– А сега?
– Все още мисля, че си задник. – Акс се поусмихна. – Оказва се обаче, че нямам нищо против задниците. Както сам каза, гледай ти. Пък и бащите и на двама ни...
Той не довърши и Крейг му беше благодарен за това.
– Е, да. Ами хубав ден.
– Изкарайте си добре, хлапета.
– Нищо няма да се случи.
– Ти така си мислиш.
Крейг излезе в коридора и се огледа наоколо. Мястото беше притихнало, хоризонтът, както се казваше, беше чист и все пак той си остана там, където беше. Наляво по коридора имаше пет самостоятелни спални. Неговата беше първата. След това беше Акс. И Парадайз...
Той обаче не отиде веднага при нея. Въпреки че беше горе-долу толкова романтичен, колкото и някой камък, в крайна сметка се озова под душа в стаята си, търкайки се така, сякаш щеше да срещне Скрайб Върджин на живо. След това се обръсна. И дори отиде при спортния сак, който беше пуснал на пода предишната нощ, и като извади дрехите си от него, ги подреди на пода.
Бяха чисти. Това беше всичко.
Сини дънки. С дупки. Тениски. Без дупки. Оранжевата му шапка на „Сиракюз“.
Изругавайки, той си избра един от панталоните на униформата и чиста тениска. Остана бос, молейки се от цялото си сърце да успее да отиде на пръсти до стаята й, без никой да го залови.
Излезе в коридора. Отново се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой. А после се втурна по циментовия под, стъпвайки на пръсти, без да вдига никакъв шум. Стигна до стаята на Парадайз и почука тихичко.
– Влез! – долетя изтънелият й, мъничко уплашен глас.
Крейг не загуби нито миг, подавайки първо главата си.
Не, пъхна се вътре целият, затваряйки трескаво вратата след себе си.
– Толкова се радвам – засмя се Парадайз. – Тревожех се... е, както и да е.
Единствената светлина в стаята идваше откъм банята и тя почти беше затворила вратата към нея – седеше на леглото в полумрака, облечена в къс бял халат, пристегнат в кръста... и нищо друго.
Леле. Крака. Изобилие от... прасци, бедра...
Крейг се олюля от похот.
– И ти ли си взе душ? – попита Парадайз.
Той кимна. Защото очевидно си беше забравил гласа в коридора.
– Искаш ли да дойдеш тук?
Той кимна отново.
В следващия миг вече стоеше пред нея. А после коленичи. Сложи разтрепераните си ръце върху краката й и ги пъхна под ръба на халата. Кожата й беше точно толкова гладка, колкото си я спомняше.
Наведе глава и прокара устни по коляното й.
По дяволите, трябваше да кара по-леко, да я целуне, да я положи внимателно на леглото... да се погрижи за нея с ръце... а после да се пръждоса от там.
Това определено нямаше да се случи.
Дланите му се плъзнаха от двете страни на бедрата й и поеха нагоре... придърпвайки халата със себе си. Плътта й се разкри пред очите му и Крейг видя как тя потрепери и се вкопчи в чаршафите.
– Боиш ли се? – попита я. Защото трябваше да е сигурен.
– Не – прошепна Парадайз.
– Знаеш ли какво ще ти направя сега?
– Не...
Крейг кимна, без да откъсва устни от коляното й, милвайки го с тях.
– Отвори крака за мен.
Тя затрепери още по-силно, ала се подчини, разкривайки съвършено скромни памучни гащички, от които Крейг едва не свърши в панталона си.