А миризмата й го подлуди.
– Няма да ти причиня болка – каза гърлено.
– Знам. Вярвам ти.
Премести се от вътрешната страна на коляното й и без да бърза, започна да го изучава с език, плъзгайки го по бедрото й, прокарвайки вампирските си зъби нагоре-надолу.
– Сложи ръце в косата ми — каза й. — Води ме. Знаеш къде искаш да ме почувстваш. Покажи ми.
В началото докосването й беше предпазливо, пръстите й съвсем лекичко разрошиха късата му коса.
– Толкова е мека – прошепна тя.
– Също като теб.
Ръцете му вече бяха на хълбоците й и той я стисна, наслаждавайки се на усещането в дланите си. А после за миг изгуби нишката на мислите си, обзет от неудържим порив да се озове отгоре й.
Това обаче нямаше да го бъде.
Тя започна да го придърпва леко към себе си и той се подчини на нейната скорост, опознавайки я с устните си, подготвяйки я за онова, което предстоеше. А после стигна до гащичките й. Вдигна очи нагоре, но не можа да я види ясно заради халата, надиплен около кръста й, така че развърза колана му и разтвори двете половини. Отдолу Парадайз носеше тясно бяло потниче, без сутиен... така че коравите й зърна хвърляха сянка дори на слабата светлина.
Крейг простена и като си пое дъх, притисна устни до сърцевината й, засмуквайки я през памука, напоявайки я с влага.
Пръстите й го сграбчиха с всичка сила – срамежливото докосване си беше отишло, отстъпвайки място на настойчива заповед... което означаваше, че е време да сменят позата. Крейг се надигна светкавично от пода, уверявайки се с помощта на ума си, че вратата е заключена, и като качи краката й върху леглото, разтвори бедрата й и продължи онова, което беше започнал, целувайки я, повдигайки коленете й нагоре, така че да може по-добре да се погрижи за нея.
Задъхана, дишайки тежко, тя се притискаше в лицето му, притегляше го към себе си, отдаваше му се с невъздържаност, която го шокира и невероятно го възбуди. Ръмжейки, той повдигна потничето й нагоре и ръцете му откриха невероятните й гърди... и докато гърбът й се извиваше в дъга на леглото, беше толкова готов да се отърве от гащичките й...
Ала първо щеше да я подразни още малко.
Вдигнал поглед към нея, Крейг усещаше как спомените се врязват дълбоко в ума му, звуците и миризмите, стоновете и накъсаното й дишане, неподправената й красота.
Истински рай.
* * *
Беше много повече, отколкото беше очаквала.
Заровила пръсти в косата на Крейг, Парадайз се носеше върху изпепеляваща вълна от удоволствие, която сякаш я накара да излезе от тялото си и едновременно с това – да го почувства по-отчетливо от когато и да било. Усещането от триенето, горещината в женствеността й не приличаше на нищо, което бе познавала до този миг... и все пак тя все още беше...
Не.
С рязко движение той дръпна от едната, а после и от другата страна и ето че гащичките й вече ги нямаше.
А после усещанията станаха хлъзгави и горещи, нищо не разделяше устните и езика му от сърцевината й.
Благодарение на онова, което бяха направили предишната нощ, Парадайз знаеше какво предстои, така че, когато оргазмът я връхлетя, тя му се отдаде, приветствайки пулсиращата наслада, гърчейки се конвулсивно върху леглото, събаряйки възглавниците на пода.
Когато най-сетне се върна на земята от искрящите висини, където се беше издигнала, видя Крейг да се изправя между краката й.
– Вземи ме – нареди му тя. – Направи го.
А после с едно движение свали потничето си и остана да лежи гола пред огромното му тяло, пред невероятната му ерекция, пред едва сдържаната му мощ. И все пак той се колебаеше, въпреки че от жаждата, бушуваща по лицето му, приличаше на демон.
– Крейг... – Парадайз се протегна и улови гърдите си в шепи, милвайки се, така че гърбът й отново се изви в дъга; горещината, отчаянието, сладостното задушаване отново се завърнаха, десетократно усилени.
Той обаче приседна на пети, отпусна ръце върху бедрата си и наведе глава.
– Крейг?
– Не... – простена. – Не мога.
– Какво...?
– Няма да правя секс с теб.
Ъ, какво?, помисли си тя.
Когато Крейг не каза нищо повече, тя се подпря на лакти и покри гърдите си с тениската.
– Защо не?
– Няма... да го бъде.
– Какво не е наред? Какво направих?
– О, господи, то... не, ти си прекалено добра, ти си...
– Крейг, трябва да престанеш с това.
Достатъчно, помисли си Парадайз и посегна към него. Когато прокара пръсти по ръцете му и почувства обтегнатите въжета на мускулите му, разбра борбата, която водеше със себе си.
– Свали това – нареди тя, подръпвайки крайчеца на тениската му.
Очакваше да понечи да се възпротиви. Ала той не го направи. Отпусна ръце и я остави да му свали тениската, а после... господи, беше красив, гладката му кожа, без нито едно косъмче, изопната върху такава мощ... а когато понечи да плъзне ръце по него, той й позволи, отметнал глава назад, така че шията и раменете му се напрегнаха.