А после я шокира.
– Вземи вената ми – нареди й дрезгаво. – Ако не мога да те имам... искам да вземеш от мен.
Също като оралния секс, то стана толкова бързо – вампирските й зъби се издължиха, очите й се впиха във вената на врата му с настървение, каквото никога досега не беше изпитвала.
Парадайз изсъска и впи зъби в него с жажда, на която той се подчини изцяло. Издърпа го настрани, така че той се оказа легнал под нея, и го възседна, сякаш беше нейната плячка, а вкусът му нахлу в нея, разля се в корема й, изпълвайки я отвътре по начин, по който никаква храна или почивка не можеха да го сторят.
Смътно си даде сметка как той разпери ръце и сграбчи таблата на леглото, извивайки тялото си към нея, стенейки, докато хълбоците му подскачаха конвулсивно. Беше в плен на оргазъм, миг по-късно – тя също, и всичко стана адски необуздано, адски бързо, когато тя се плъзна надолу и почувства коравината му точно там, където жадуваше за нея.
Ала когато се опита да свали панталона му и да достигне ерекцията му, той блъсна ръцете й настрани и ги стисна в желязна хватка. Парадайз опита да се бори, да се съпротивлява и тогава светът се завъртя и тя отново се озова по гръб.
Кръв се стичаше по шията и гърдите му там, където го беше ухапала, но него не го беше грижа.
Ръцете му се спуснаха към хълбоците и като смъкнаха яростно ципа на панталона, освободиха възбудата му.
Очите на Парадайз се извиха нагоре, но тя си заповяда да се съсредоточи, защото искаше да го види.
Тежката му длан се обви около дебелата му мъжественост и той започна да я движи нагоре-надолу. Не гледаше какво прави – очите му бяха впити в нея. И въпреки горещината между тях, в изражението му имаше нещо невероятно дистанцирано.
Нямаше да я вземе, разбра Парадайз... ала в следващия миг остави настрани объркването и разочарованието си, защото гърбът му се изви и той се изля върху нея.
Може и да не искаше да вземе тялото й изцяло.
Но я белязваше като своя.
Парадайз разтвори широко крака, откривайки се напълно пред него, оставяйки го да се измъчва от изтезанието, на което сам се беше подложил, докато освобождаването му покриваше сърцевината й, изливайки се на горещи, напористи, милващи я струи.
Тя може и да беше девствена... но с цялото си същество знаеше, че това е битка, която Крейг щеше да изгуби.
Може би не тази вечер, ала съвсем скоро той щеше да се прекърши и да я люби.
И тя нямаше търпение.
37
Две нощи по-късно Бъч най-сетне бе свободен да заведе своята шелан в секс клуба.
Сякаш някога би могъл да си представи, че ще отидат на подобна среща.
Докато я чакаше във фоайето на имението, той крачеше напред-назад, чувствайки се така, сякаш беше облякъл особено тъп хелоуински костюм. Черният кожен панталон беше окей, впитият черен потник – също. Останалото беше ...
Какво, по дяволите, носеше?
Същинско изобилие от кожа и коприна, помисли си, разпервайки дългото си черно палто. То беше огромно и все пак едва докосваше пода, защото беше обул повдигащи рокерски ботуши, с които беше по-висок дори от Рот.
Взети назаем от Акс, те бяха покрити с катарами от пръстите до под коленете му. И освен това тежаха поне двайсет кила, но бяха учудващо стабилни и удобни.
И разбира се, маската. Изработена от тънък метал и пластмаса, тя закриваше цялото му лице, превръщайки го в сиво-черно-бял скелетов ужас, който се движеше, когато той говореше.
Да, тази нощ бе нощ за маски в онзи клуб и Бъч определено щеше да се впише прекрасно в тълпата.
Извади си телефона и провери колко е часът. Мариса беше дошла от Дупката по-рано, та момичетата да й помогнат да се приготви. Двамата щяха да отидат в клуба заедно, докато Акс щеше да бъде закаран отделно.
Докато трополеше напред-назад, тъпчейки мозайката с ябълковото дърво, Бъч се изуми колко добре бе приел мисълта да вземе Мариса със себе си в тази разходка из света на мрачното и долнопробното. След разговора в офиса нещо като че ли се бе освободило в него, някакъв разкривен, болезнен спазъм в начина, по който беше устроен, се бе отпуснал, позволявайки му да диша по-свободно.
Ненавиждал бе тежкото положение, в което се бяха озовали по-рано. И обожаваше новия изглед, който се разкриваше пред тях сега.
Като по даден знак, Бъч усети присъствието на своята шелан на върха на голямото стълбище. Обърна се и...