Енагбу джио кдф ахтаж; фжжкд поукл.
Или нещо такова.
Красивата принцеса в дизайнерски дрехи бе изчезнала, отстъпвайки място на невероятно еротична секс бомба, облечена в прилепнали по тялото черни латексови дрехи, които тръгваха от обувките на високи тънки токчета и стигаха до върха на главата й. Единственото, което издаваше коя е, бе дългата руса опашка, показала се през един отвор на върха на костюма, покриващ тялото и лицето й.
И разбира се, маската й.
Приличаше на индустриална газова маска, с кръгли черни дискове за очите и отвори за носа и устата, които не разкриваха нито сантиметър от кожата й, защото латексът, закриващ лицето й, беше херметически затворен. Изработена от черно стъкло и лъскав сив метал, тя беше грозно произведение на истинско изкуство.
Когато Мариса тръгна към него, пенисът на Бъч се изпъна в толкова светкавична ерекция, че той сведе поглед надолу, за да се увери, че панталонът му си е на мястото.
Тялото й беше... абсолютно умопомрачително, светлината се разливаше по страхотните извивки на гърдите й, хвърляше сенки около тясната й талия, подчертаваше хълбоците и бедрата й.
Когато най-сетне застана пред него, тя се завъртя бавно и мили боже, от механизирания звук на дишането й топките му се напрегнаха до болка. Е, от това и от дупето й. Всемогъщи боже, дупето й...
– Е, какво мислиш?
Разнеслият се глас не беше нейният – сякаш променен от някакъв резонатор, – бе металически, изопачен, непознат и чуждоземен.
– Оджкдла хгдио лвено ио.
– Какво? – попита електронният глас.
– Каза, че си просто не-ве-рояяяяятна – долетя мъжки глас от другия край на фоайето.
Бъч обърна рязко глава и впи яростен поглед в Ласитър, който се беше показал от билярдната и стоеше на прага. Бъч вдигна показалец и го насочи срещу него като пистолет.
– Занеси си нещастния задник обратно в шибаната стая, преди да съм ти изтръгнал очите и да съм те удушил със собствения ти език.
Падналият ангел вдигна отбранително ръце и даде на заден ход.
– Окей. Отивам си. Ето, махам се, без да кажа абсолютно нищо за нея.
Оттеглянето му щеше да бъде по-убедително, ако копелето не беше подсвирнало силно в мига, в който се скри от поглед.
– Ще го убия, кълна се.
– Моля те, недей.
Бъч отново се съсредоточи върху Мариса и поклати глава.
– Господи, изглеждаш... хей, ето че отново заговорих на английски. Бонус.
Притегли я към себе си и като я притисна до тялото си, плъзна ръце по гладкия, леко лепкав костюм. От гърдите му се откъсна стон и като се наведе настрани, той спусна ръце по хълбоците й и стисна дупето й.
– Няма да изкарам тази нощ – простена той. – По дяволите, едва съм в състояние да ходя.
Сексапилният й смях, изменен от устройството в маската, го накара да се олюлее в тежките си ботуши.
Мили. Боже.
* * *
– Сприятели ли се с някого в класа?
Седнала в голямото кожено кресло в кабинета на баща си, Парадайз подви обутите си в чорапи крака под себе си и се зачуди как точно да му отговори... молейки се той да не вдигне поглед от документите, които преглеждаше, и да я види как се изчервява.
Да, как да отговоря на този въпрос, помисли си тя.
Двамата с Крейг бяха прекарали последните две утрини на телефона, говорейки си в продължение на часове... е, говорейки и правейки разни други неща. Така че, да, би могло да се каже, че са приятели... и тя възнамеряваше да го види на живо отново както тази нощ, така и утре през деня.
Ето защо беше тази импровизирана среща с баща й.
Ако много скоро не го докоснеше отново, щеше да полудее. Телефонният секс беше страхотен... освен ако не си правил истински.
Или почти.
– Парадайз? Добре ли си?
Парадайз тръсна глава и стана, за да отиде до весело припукващия огън в камината. Студеният фронт, нахлул предишния ден, беше проникнал през стените на имението и навсякъде в къщата се спотайваше мраз, нещо, което щеше да продължи, докато пролетта не доведеше топлото време през май.
Така че сега тя имаше съвършеното оправдание да обърне гръб на баща си, докато вдигаше ръжена, за да разрови цепениците.
– О, запознах се с някои прекрасни хора, а часовете са страшно интересни. – Също като откраднатите погледи, които си разменяха с Крейг. – Невероятно е колко много неща не съм знаела.
– Например?
Например, че ако замърка в телефонната слушалка и изреди всички неща, с които не е облечена, можеше да бъде сигурна, че той ще...
Оранжеви искри подскочиха в тлеещата жарава и тя заповяда на мислите си да не поемат натам.
– Ръкопашният бой е истинска наука, татко. Никога досега не съм гледала смесени бойни изкуства и дори не съм подозирала колко много техники има. Преподават ни най-различни дисциплини и всяка от тях си има своите силни и слаби страни. Много често спаринг-партньор ми е Пейтън или пък един друг от мъжете, Крейг.