Вече познатата болка в гърдите на Парадайз, онази, която идваше от лъжите й, отново я жегна, когато си помисли, че ако знаеше, изобщо не би се гордял с нея.
Защото тази вечер възнамеряваше да изгуби девствеността си от мъж, когото той никога не би одобрил.
Проблемът бе, че братята дори не бяха намекнали колко дълго ще продължи тренировъчната програма, нито какви бяха дългосрочните перспективи за това, класът да остане заедно. А тя се нуждаеше от тялото на Крейг до отчаяние... и прекрасно си даваше сметка, че времето лети.
Нямаше да пропусне шанса си. Пък и имаше чувството, че колкото по-дълго са заедно, толкова повече приоритетите на Крейг се променят. Той започваше да се привързва към нея.
Усещаше го.
Ако не беше всичко онова, което премълчаваше пред баща си, Парадайз би била на седмото небе.
– Ще се видим утре след часовете – каза тя.
– Ще бъда тук. Грижи се за себе си.
– Обещавам. – Парадайз му кимна. – Обещавам, татко.
38
Крейг не помнеше кога за последен път бе излизал с „приятели“. Всъщност никога не го беше правил.
Нахлузи си чифт дънки и изруга заради дупките по тях... а после си каза да не се занася. Никога не се беше интересувал от „модата“: първо на първо, не би могъл да си го позволи, дори да му пукаше, и второ, да се тревожиш за това, какво ще облечеш му се струваше престъпна загуба на умствена енергия.
– Изглеждаш невероятно обикновен.
Крейг направи физиономия, обърна се към Акс и...
– Какво, по дяволите, си облякъл, задник такъв?
Акс имаше още по-ненормален вид от обикновено: едрото му тяло бе обгърнато от лъскава черна материя, която прилепваше по него, миришеше на химикали и издаваше странен скърцащ звук на всяка крачка. В ушите и по лицето му имаше черни пиърсинги, а от едното му ухо чак до носа минаваше верижка.
Трябваше обаче да му признае, че изобщо не приличаше на някой женчо. От копелето се излъчваше агресия, сила, мощ. Секс.
Нестандартен секс.
Акс сви рамене, сякаш не носеше нищо по-странно от бабешки пеньоар.
– Отивам да прекарам време със себеподобните си. Ако съвсем скоро не правя секс, сигурно ще се затрия... по дяволите, още малко пуритани като вас и като нищо ще ми трябва виагра, за да го вдигна. Действате ми като кофа студена вода, лисната върху пламъци.
– Не се засягай, но последното, от което се нуждаеш в този тоалет, са пламъци.
И ето че се появи и маската. Черна, естествено... не че Крейг беше очаквал нещо в розово или зелено. Тя пасна върху чертите на Акс като ръкавица, превръщайки далеч-не-лошо-изглеждащото му лице в нещо, чисто и просто, ужасяващо... нещо, което вече не беше вампир, а съвсем различен вид.
От друга планета.
– А аз и преди те смятах за грозен – отбеляза Крейг.
– Пак ти повтарям. Вие ще ме довършите с вашата нормалност.
И ето как Крейг и онова-в-което-се-беше-превърнал-Акс излязоха заедно от тренировъчния център.
Докато автобусът се носеше по пътя, спирайки на всички онези охранителни пунктове, и двамата мълчаха, но Крейг бе сигурен, че си мислят за едно и също: Акс очевидно нямаше търпение да се развихри по неговия си изродски начин, а Крейг отчаяно се мъчеше да убеди сам себе си, че е в състояние да запази контрол с Парадайз.
На пръв поглед това събиране на класа не би трябвало да е кой знае какво – отиваха в обикновен клуб, с музика и пиячка. Тотално различно от онова, което си беше набелязал Акс.
Ала сексът щеше да заема централно място, поне за Крейг.
Мамка му, Парадайз го убиваше... и той беше установил какъв е основният проблем. Още от първата нощ в програмата бе издигал бариера след бариера, с която да я държи настрани, и всяка от тях бе рухнала. Той сякаш беше алпинист, който бе паднал... и нишките на въжето, което трябваше да спаси живота му, се бяха скъсали една по една.
– Знаеш ли, изглеждаш ужасно, и то не само заради нелепите ти дрехи – подхвърли Акс и Крейг го погледна през пътеката.
– Аз ли изглеждам нелепо? Поглеждал ли си се в огледалото? Не знаех, че дрехи от смазочно масло са последният писък на модата.
– Стига си го усуквал. Какво има, мой човек?
Докато автобусът ги караше към мястото за дематериализиране, Крейг усети, че започва да говори:
– Не мога... Разбираш ли, не е редно.
– Кое?
– Не мога да го направя.
– Все още чакам съществителното. Наясно съм, че си селяндур, но ако не се заблуждавам, знаеш достатъчно думи.
Крейг поклати глава. За нищо на света нямаше да прояви неуважение към Парадайз, като извади личните им работи на показ... дори и пред тип като Акс, който по всяка вероятност би го запазил в тайна, ако не по друга причина, то защото сам твърдеше, че е закоравял нарцисист.