– Крейг – повтори тя. – Танцувай с мен.
– Не мога – промълви той.
– Защо?
– Защото, ами... не се движа по този начин.
Каква лъжа, помисли си Парадайз, спомняйки си усещането от тялото му върху нейното. Движеше се съвсем добре.
– Направи го въпреки това. – Тя го сграбчи за хълбоците и го притегли към себе си. – Танцувай с мен.
Движейки се в ритъма на музиката, притисната в него, тя почувства мигновената му реакция: пенисът му се надигна, отърквайки се в корема й, защото той бе много по-висок от нея.
– Другите ще разберат – процеди той... ала ръцете му вече бяха на кръста й, прилепвайки долните половини на телата им. – От класа.
– Много важно. Сякаш вече не го знаят.
Ново знаеше. По дяволите, та тя бе част от причината двамата да се целунат за първи път. Пейтън? Както беше решила по-рано, можеше да се оправи с него. Бун? Той се интересуваше единствено от тренировъчната програма; Парадайз не беше сигурна дали изобщо знае имената на някой от останалите. Акс нямаше да дойде. Нито пък Анслам. А никой член на глимерата не би се появил в място като това.
Живей за мига, помисли си, изгубвайки се в усещането да бъде с него, близо до него, да се намира в прегръдките му.
Придърпа главата му към себе си и прошепна:
– Не нося бельо.
Стонът, изтръгнал се от него, бе по-силен дори от музиката.
– Извини ме – заяви той и се изправи. – Трябва да отида да свърша нещо.
– Мммм – измърка Парадайз, представяйки си го как се погрижва за възбудата си в тоалетната. – И какво е то?
– Трябва да убия всички човешки мъже в клуба, които те гледат. Няма да отнеме дълго, те са слаби и не могат да тичат бързо.
Парадайз се разсмя, отметнала глава назад, и усети как сърцето й се зарея високо, високо, особено когато силните му ръце я прегърнаха още по-силно.
Това щеше да бъде най-прекрасната нощ в живота й. Сигурна бе.
39
Оказа се, че ключът не е нещо, което пъхаш в ключалката. По-скоро беше пропуск, даващ възможност на двама души да минат покрай приличащия на канара охранител пред невзрачната врата на една също толкова невзрачна, подобна на гараж постройка в полупразния индустриален парк на Колдуел.
Следвайки Бъч, ала вървейки пред новобранеца, който ги беше взел със себе си, Мариса установи, че с маската на лицето е изпълнена с увереност, каквато в противен случай едва ли би изпитвала. Имаше нещо освобождаващо в това, да скриеш лицето си, когато отиваш на място, с което не си сигурен как ще се справиш. То означаваше, че не е нужно непрекъснато да се притесняваш за изражението и престореното си спокойствие, както и че можеш по-свободно да се вживееш в ролята на някой, който може да се справи с всичко.
Защото кой щеше да разбере истината?
В гъстия мрак на вътрешността на клуба успокояващата ръка на Бъч се протегна назад, търсейки нейната, и щом я улови, Мариса начаса се почувства още по-уверена. Нищо нямаше да я засегне, да я нарани, да я смути. Не и докато Бъч беше с нея.
Първото, за което си даде сметка, бе усилващо се думкане и предположи, че трябва да бе басът на някаква музика. Когато свиха зад един остър, архитектурно напълно ненужен ъгъл, тя установи, че звукът не идва от мощни тонколони. Беше ритмичният тропот на нещо, което приличаше на... машина за шлайфане, която като че ли нямаше друга функция, освен да...
А, ясно.
Една жена бе разтворила крака над машината, която проникваше в нея с...
Мариса извърна глава и видя мъж, чието голо, разкривено тяло бе напъхано в огромна прозрачна кутия, едната й страна – отворена, така че хората да могат да...
Мариса отново премести поглед и видя редица маси за прегледи, върху които лежаха завързани хора, облечени в латексови дрехи като нейните, телата им – разкривени гротескно, половите им органи – изложени за употреба от редица анонимни непознати.
О, да, определено се намираха в секс клуб.
И колкото и да бе странно, отвътре мястото бе двайсет пъти по-просторно, отколкото изглеждаше отвън, което означаваше, че сигурно бяха срутили стените на съседните сгради, сливайки ги в едно. Всичко тънеше в полумрак, всички носеха костюми и маски и навсякъде преливаше от секс, във всичките му форми и комбинации.
Беше отприщена еротика, намерила израз в низ от експерименти и форми, стоновете на участниците в нея – саундтрак, който техно музиката допълваше, а не заглушаваше.
Колкото и да бе странно, всичко това й се стори парадоксално... нешокиращо. И съвсем не грозно. Хората изглеждаха наистина възбудени и... господи, бяха толкова мили. За разлика от няколкото пъти, когато бе присъствала на събирания на човеци, където всички я зяпаха, хората тук се усмихваха, когато погледите ви се срещнеха, сякаш си част от техния... ами клуб. А когато се бутнеш в някого, реакцията беше спокойна и съвсем не агресивна.