Всичко изглеждаше толкова... нормално?
Може би се дължеше на разкрепостената му природа. Може би бе заради маската, която криеше самоличността й. Може би бе жизненоважната причина, поради която тя бе тук. Каквато и да бе причината, Мариса изпита истинско облекчение.
Във вътрешността на клуба тя, Бъч и Акс застанаха в кръг. Бъч я погледна в скелетоподобната си маска и тя кимна, потупвайки го по ръката и вдигайки палци в знак, че всичко е наред.
Той й кимна в отговор, след което се обърна към Акс. Двамата доближиха глави и размениха няколко думи, а Парадайз се огледа наоколо, опитвайки се да открие кои дрехи означават, че някой е част от персонала.
Дали загиналата жена бе дошла тук, преди да умре?
Вляво от нея нещо присветна и тя присви очи. Някой правеше снимки на хора, завързани за въртящи се колела, докато мъже еякулираха върху тях и ги бичуваха до кръв.
И в този миг Парадайз осъзна, че колкото по-навътре навлизаха, толкова по-хардкор ставаха нещата.
Дали някой не бе отишъл прекалено далеч в подобна игра с онази жена, зачуди се тя. Дали не я беше убил погрешка?
* * *
След като се увери, че Мариса е окей, Бъч се залови за работа... и то без да се разсейва. Онзи еротичен момент във фоайето на имението беше наистина възбуждащ. Това тук? Спокойно можеше да е косачка за трева. Купичка овесена каша. Учебник по химия. Докато си изграждаше стратегия наум, той отново се превърна в ченге и умът му се настрои на онзи режим, в който забелязваше всичко особено ясно и в същото време бе откъснат от средата, която го заобикаляше.
А сега бе настъпил моментът да вземе решение. През последните две нощи обмисляше дали да каже на Акс истинската причина да дойдат в клуба. От една страна, така би могъл да постигне напредък по-бързо, но от друга, можеше да се издаде пред убиеца, директно или индиректно.
Само че беше изгледал записа на разговора им в кабинета сигурно сто пъти... и не смяташе, че Акс е убиец. В битка? Абсолютно. По време на тренировките Акс беше кораво копеле, способно да смаже противника си в ръкопашен бой, дори той да беше по-едър от него; страшно го биваше и с пистолет, и с ками – никога не се колебаеше да натисне спусъка или да нанесе смъртоносния удар.
Ала то бе различно от това, да издевателства над една жена. И въпреки готик излъчването си, той не беше жесток, нито луд.
– Излъгах те – заяви той в ухото на Акс, надвиквайки стоновете и техно музиката.
– Нима.
– Просто следвах твоя пример.
– Поласкан съм.
– Не получих „ключа“ от приятел. Беше намерен у една жена, пребита до смърт. Тук съм, за да открия кой я е убил, и ще имам нужда от помощта ти.
Акс се дръпна леко и присви очи. След това отново се приведе към него и каза:
– Откъде си сигурен, че не съм бил аз?
– Не съм. – Бъч го погледна право в очите. – Изобщо не съм сигурен.
Съсредоточен върху погледа зад маската, той зачака да види как ще реагират зениците. С всичко, което се случваше наоколо, и фактът, че лицето на другия мъж беше скрито, бе още по-вероятно да има нервна реакция.
Очите на Акс обаче не трепнаха.
Което подкрепяше вътрешния му глас — наистина не го беше излъгал, когато му беше казал, че никога не е виждал смъртта отблизо.
– Е, не съм – заяви Акс. – Никого не съм убивал.
Бъч кимна.
– И аз така предположих. Имаш добра съвест... доказа го с това, как си се почувствал след смъртта на баща си. Виж, модните ти предпочитания са истинска трагедия.
– Да, ама ти вкараха задника тук.
– Така си е. – Бъч се огледа наоколо. – Е, кой отговаря за това място?
– Почакай, кажи ми още за онази жена. Може би съм я виждал. Една от нас ли беше?
– Да. И това е всичко, което знам. Не носеше никакви документи за самоличност, единствено ключа. Успяла да се дематериализира до едно безопасно място... и именно там я открила моята Мариса. – Акс хвърли поглед към Мариса; изглеждаше потресен, че някой, особено една жена, е бил изложен на подобен ужас. – Беше преминала през преобразяването си, с тъмна коса и тъмносини очи. Само с толкова разполагаме.
– Мамка му.
– Именно.
Не за първи път на Бъч му се прииска някой да я беше снимал, дори и след като бе починала. Господи, какво не би дал някой да беше направил фотографии на нараняванията й, да беше остъргал под ноктите й, да беше претърсил дрехите и тялото й за влакна. Ала нищо от това не беше направено, разбира се. Вампирската раса нямаше процедури, които да бъдат следвани в подобни ситуации.