Бум! Някой сякаш взриви мозъка му.
– Мариса...
Тазът й се отърка във възбудата му, а после тя отстъпи назад.
– Ела тук.
Можеше да му заповяда да направи какво ли не („Застани на челна стойка, избръсни си веждите, изтръгни си ръката“) и той щеше да го направи, без да се замисли. Да я последва? С възможността да й даде оргазъм... или пък шест?
Да, моля, госпожо, с какво мога да ви бъда от полза?
Мариса го заведе зад бара и го притисна към рафтовете с бутилки. Посегна към кожения му панталон и господ да му е на помощ, Бъч трябваше да се вкопчи в ръба на гранитния плот, докато я гледаше как разкопчава копчетата му едно по едно, освобождавайки нетърпеливата му ерекция.
След което го взе в ръка.
– Мааааамка му... – Искаше му се да отметне глава назад, но трябваше да я вижда.
Цялото му тяло се олюля, когато тя помилва пениса му.
– Харесва ли ти, когато правя така? – Ръката й се движеше бавно и ритмично нагоре-надолу. – Харесва ли ти, Бъч?
– Да – прошепна той, проточвайки думата. – Харесва ми... да виждам... ръцете ти... върху мен...
– Ами устата ми?
Топките му се напрегнаха и ето че оргазмът вече беше на върха на пениса му, готов да изригне от него... И това беше, преди тя да коленичи пред него, скривайки се зад бара.
Нямаше да изкара още дълго, но мамка му, усещането беше невероятно, топлото, влажно подръпване... Трябваше обаче да затвори очи – ако я видеше в този миг, с широко отворена уста, прекрасната й коса – разпиляна върху обутите му в кожен панталон бедра, сините й очи – вдигнати към него, сякаш обожаваше вкуса му...
Което, естествено, не можеше да е вярно. Това обаче беше една лъжа, която Бъч нямаше намерение да се опитва да оспори.
Името й отекна в гърлото му; точно този допир искаше, толкова плавен и възпламеняващ, че той отвори рязко очи. Погледът му обходи кожените дивани, билярдните маси, свода, отвеждащ във фоайето. Ако някой случайно влезеше (което не беше никак вероятно, при положение че Последното хранене още не беше свършило), щеше да вади единствено него с порно физиономия. Мариса беше скрита зад дългия висок бар. А най-готиното? Въздухът направо тегнеше от миризмата на обвързването му – недвусмислено предупреждение, че тук става нещо и че останалите ще сторят добре да се държат настрани.
Устата на Мариса правеше с него точно това, което той обожаваше, точно така, както го искаше, и той отново затвори очи... мислейки си за мача на „Пейтриътс“ срещу „Джайънтс“... за това, какво ли поднасят в трапезарията... дали Ласитър щеше да ги накара да гледат „Ергенът“ или пък шибаната Рейчъл Рей и тъпия й студено пресован зехтин.
Образът на дребничката властна кулинарна водеща беше филтърът, който действаше най-добре, заглушавайки част от усещането там долу... или поне достатъчно, та да не свърши върху своята шелан.
Всъщност страхът това да не се случи бе най-ефективен в тези случаи. Мамка му, само мисълта за ужаса да свърши в устата й или, господи, върху лицето й...
Не, не, за нищо на света.
Бъч пусна плота, в който се беше вкопчил, и нежно побутна раменете й назад.
– Спри – успя да процеди задавено. – Трябва да спреш.
Усещанията под кръста му бяха на ръба да изригнат... толкова близко, че дори опитите му да отвлече вниманието си и тревогата му вече не бяха в състояние да ги удържат, заливайки го с мощни вълни на високооктанен екстаз.
Той стисна зъби, разкривил лице в гримаса.
– Трябва да спреш... трябва да...
В последния миг успя да отмести главата й и като изви хълбоци, еякулира върху шкафовете, където държаха големите кутии със солени бисквити. Докато той свършваше, Мариса се съпротивляваше срещу хватката му, сякаш искаше отново да се добере до ерекцията му, ала той не й позволи, докато бедрата му не престанаха да потръпват и тялото му не се отпусна.
– Трябваше да ме оставиш да довърша – тихо каза тя. – Никога не ме оставяш да довърша.
Бъч отново се съсредоточи върху своята шелан и я изправи на крака, претегляйки я към себе си, при което все още коравият му пенис се отърка в гърдите, корема, бедрата й...
Звукът от отварянето на вратата във вестибюла ги накара да обърнат глави натам... и Бъч преглътна една ругатня. Исусе, как бе допуснал това да се случи на такова място? Идеята му се беше сторила напълно приемлива, докато беше в плен на похотта, но това не беше място, където една дама да прави свирка на такъв като него, дори и да бяха обвързани.
Побърза да приглади косата й, а после се зае да си закопчава панталона.