И да, то бе точно толкова съвършено и красиво, колкото се беше надявала. Дори и в един човешки клуб, на място, пълно със стотици непознати от другата страна на тънката врата... то беше божествено.
Ала така става, когато си с правилния мъж, нали?
41
Когато Крейг най-сетне застина, Парадайз се отпусна върху умивалника, останала без сили, и макар че кранът на чешмата се впиваше в гръбнака й, а огледалото й убиваше на главата, не я беше грижа. Тя се рееше във въздуха, сякаш беше безтегловна... поне докато не сведе поглед надолу и не видя, че хълбоците му бяха притиснати в разтворените й бедра, част от него беше все още дълбоко в нея.
Същински рай.
Само дето той изглеждаше притеснен... сякаш мислеше, че е припаднала, защото я беше наранил или нещо такова.
Искаше й се да го успокои, да го увери, че беше невероятно... ала умът й беше прекалено замаян, за да е в състояние да говори членоразделно, така че тя вложи всичко, което изпитваше, в усмивката, която му отправи.
– Господи... – прошепна той. – Толкова си красива в този миг.
Съсредоточавайки се с усилие, Парадайз промълви:
– Радвам се, че го направихме. Кога ще го направим отново?
– Утре вечер. Но ще бъдеш малко схваната. Нормално е.
– Ще прекарам деня в тренировъчния център.
Веждите му подскочиха.
– Така ли?
– Възнамерявах да те съблазня.
– Е, далеч съм от мисълта да се опитам да попреча на една такава цел.
Той се наведе, за да я целуне, и за миг Парадайз усети как я жегва болка при мисълта, че го беше правил и е други жени, може би дори и тях бе вземал за първи път... което обясняваше защо толкова го бива. Но не, подобни мисли не бяха добре дошли в този миг.
Тук бяха само те двамата. Нямаше място за нищо друго.
– Защо не го направим отново още сега? – предложи тя, раздвижвайки хълбоци така, че женствеността й се отърка в него.
– Парадайз... сигурна ли си, че си добре?
Тя простена едно „даааааа“ в отговор, а после се подпря на умивалника и използва тялото си, за да разпали отново огъня между тях.
И я виж ти – то подейства.
За частица от секундата се озова притисната до тялото му, краката й бяха обвити около хълбоците му, ръцете й – вкопчени в яките му рамене, глезените й – сключени зад дупето му.
Стискайки я здраво, той започна да я движи нагоре-надолу по възбудата си, по-бързо и по-яростно от първия път. За да му помогне (не че той не се справяше прекрасно), Парадайз се присъедини към него, удвоявайки силата на движенията им.
Още оргазми, отново и отново, докато косата й се удряше в лицата им, тъмна миризма струеше от тялото му, а насладата сливаше душите им сякаш завинаги.
Когато най-сетне свършиха, Парадайз рухна върху тялото му, изстискана като парцал, гореща като пещ, замаяна така, сякаш бе пробягала милион километри.
И в този миг телефонът й иззвъня.
Звукът, долетял откъм джоба на якето й, я накара да вдигне глава.
– Шегуваш се.
Оставяйки обаждащия се, който и да беше той, да бъде прехвърлен на гласовата й поща, тя се усмихна на Крейг. Господи, обожаваше, когато лицата им бяха толкова близко, когато виждаше всяка негова мигла, неравността на носа му и сянката на брадата му.
– Здравей – прошепна тя.
Като никога, устните му й отвърнаха със същото... и в усмивката му имаше очарователна срамежливост.
Парадайз вдигна ръце към лицето му и промълви:
– Ето как ще те помня винаги.
Някъде в дълбините на ума си си помисли: Ама че странно. Защо се сбогуваше с него? Та това бе едва началото... Телефонът й отново се обади.
– Съжалявам. – Тя се намръщи. – Надявам се, че не се е случило нещо лошо.
Докато се извърташе, за да достигне якето си, съвсем ясно си даде сметка, че все още са свързани. А после видя екрана и изруга.
– Ама наистина, Пейтън – измърмори и натъпка телефона обратно в джоба. – Не може да не знае, че сме тук. Страшно обича да тормози хората.
– Очевидно най-сетне се е появил, а?
– Нали знаеш, че ми е като брат. Наистина го знаеш?
– Да. Наистина го знам.
Телефонът й зазвъня за трети път и Парадайз стисна зъби.
– Моят страшно досаден брат.
– Вдигни му, за да престане. – Крейг раздвижи хълбоците си, карайки я да простене. – Аз няма да избягам.
Парадайз вдигна и долепи телефона до ухото си.
– Ще престанеш ли...
– Пари...?
В мига, в който чу гласа му, Парадайз се намръщи. Откакто го познаваше, никога не го бе чувала да звучи по този начин. Изгубен... като малко момченце.
– Пейтън? Какво не е наред?
– Станало е нещо много лошо, Пари. Има кръв... навсякъде...
– Какво? – Парадайз се дръпна назад и Крейг начаса я пусна на пода. – Пейтън! Къде си?