Пейтън отново погледна към леглото и не отговори веднага. Най-сетне прошепна:
– Това ще убие родителите й. Изгубиха другата ми братовчедка в нападенията. И двете им деца са мъртви.
– Вратата – обади се Бъч, – отключена ли беше, или отворена? Не искам да бъда коравосърдечен, но това е местопрестъпление. .. и онзи, който й го е причинил... трябва да го накараме да си плати.
Пейтън поклати глава.
– Тя... тя не беше от кротките. Обичаше да купонясва. Но не заслужаваше... – Той се прокашля. – Вратата беше отворена.
Бъч проследи стъпките и петната по пода.
– Единственото обяснение е, че по някакъв начин е успяла да използва остатъка от силите си, за да се махне от тук и да се дематериализира в „Убежището“.
– Откъде е знаела къде да отиде? – прошепна Парадайз. – Искам да кажа... слава богу.
– Трябва да е чула за нас отнякъде – отвърна Мариса. – Просто ми се ще да бяхме успели да я спасим.
В този миг в стаята се появи Ви.
– Току-що получих съобщение от Тор и Рейдж. Попаднали са в тежка схватка. Трябва да отида като подкрепление. Бъч, налага се да дойдеш с мен. Спешен случай.
Бъч стисна зъби и изруга цветисто. А после погледна към Мариса.
– Добре ли си?
Тя срещна погледа му и отвърна дрезгаво:
– Стига само да открием кой го е направил, ще бъда съвсем добре.
Бъч я прегърна силно и усети как в гърдите му бликва гордост. А после й възложи редица невероятно тъжни задачи.
– Искам да съставиш списък на хората, които е познавала, както човеци, така и вампири. Питай него. – Той кимна към Пейтън. – След това снимай всичко с телефона си. Цялото шибано място. Не докосвай нищо, не размествай нищо. Заключи всички врати, които можеш. Тръгни си през терасата. След това отиди в къщата на родителите й. Те имат право да научат още тази вечер.
– Ще се погрижа за всичко – отвърна тя.
Да, Бъч изобщо не се съмняваше в това.
Господи, толкова я обичаше. Ненавиждаше тази ситуация... ала обичаше своята шелан с цялото си сърце.
Още една целувка... и той се отправи към колата си, опитвайки се да пренасочи вниманието си от един спешен случай към друг.
42
Докато Мариса разпитваше Пейтън за познатите и приятелите на братовчедка му, Парадайз взе телефона й и тръгна из жилището, правейки снимки, като в същото време си мислеше какво всъщност знае за мъртвото момиче. Строго погледнато, Алишън бе и нейна братовчедка и макар и по-далечна, отколкото на Пейтън, загубата бе все така болезнена.
Особено след като беше видяла онова легло.
Господи... такова насилие.
Само за петнайсетина минути се справи със спалнята, банята, коридора и дневната... и тъкмо се обръщаше, за да се залови с кухнята, когато забеляза нещо на пода. Тъй като цялото помещение беше бяло, цветното нещо край дивана привлече вниманието й.
Тя приклекна и издърпа... полароидна снимка. Розово-червена полароидна снимка, даде си сметка. Досущ като онази, която беше намерила в автобуса. Онази, която беше пъхнала в куфарчето си, след като Пейгьн беше казал, че не е негова.
– Какво има? – повика я Пейтън. – Парадайз? Да не повърнеш? Парадайз се изправи и отиде при него.
– Фотография... – Показа му я, чудейки се дали не си прави прибързани заключения. Може би имаше и друго обяснение. – Прилича на онази, която намерих. Нали се сещаш, в автобуса.
– Все едно. Приключи ли със снимките? Трябва да вървим да кажем на родителите на Али. Искам да го направим, преди напълно да съм откачил.
– Само минутка. – Парадайз прибра снимката в якето си, без да се замисля, и се залови да снима кухнята. – Почти свърших.
– Тленните останки са у нея – промълви Пейтън с пресекващ глас. – У Мариса.
Парадайз свали телефона.
– О, господи.
– Отиде да се преоблече и да ги вземе, преди двамата с теб да се отправим натам. Ще ми се да имах някой джойнт у себе си. Не мислех... – Пейтън се залови да отваря шкафове. – О, слава богу.
Когато го видя да вади бутилка водка и да я пъха в палтото си, Парадайз понечи да му напомни, че не трябва да разместват нищо, но хайде стига. Сякаш щеше да му се накара, задето не спазваше правилата в нощ като тази?
– Пейтън, мога ли да направя още нещо?
Очите му се върнаха към нея.
– Положението е такова, каквото е. Благодарен съм ти обаче, че ще дойдеш с мен.
Парадайз кимна мрачно и щракна една последна снимка на празния умивалник и плотовете.
– Готово. Ъ, къде е Крейг?
– Все още е в спалнята.
– Пейтън... толкова съжалявам.
Срещнаха се по средата и се прегърнаха с всички сили. Искаше й се да му каже, че всичко ще се оправи, ала знаеше, че не е така.