– Обичам те – каза той.
– И аз те обичам.
Парадайз се отдръпна от него, отиде до входната врата, за да я заключи с помощта на ума си, след което двамата с Пейтън се върнаха в спалнята.
Крейг все още беше там, където стоеше от цяла вечност, и тя се приближи до него.
– Добре ли си? – попита го, слагайки ръка върху неговата.
– Аха. – Той се обърна към Пейтън. – Хей, човече, ако имаш нужда от нещо... аз съм насреща.
Пейтън се приближи до него и те се прегърнаха, а после и тримата излязоха на терасата, брулени от ледения вятър, долитащ откъм реката.
Пейтън тръгна пръв. А Крейг се обърна към нея.
– Дълга нощ... най-добре да се прибирам. Пейтън се обади в тренировъчния център вместо мен и трябва да вървя да хвана автобуса.
– О... окей. – Но нима можеше да очаква нещо друго? Станала бе трагедия. Сега не беше моментът за дълги романтични сбогувания. – Ами... предполагам, че ще се видим утре вечер. Но ще ми се обадиш тази сутрин, нали? Ще се преоблека, а после ще помогна на Пейтън да съобщи на семейството.
– Добре, че успя да се свържеш с баща ти.
– Да, винаги мога да разчитам на него.
– Бас държа.
– Просто е толкова... ужасно. – Парадайз примига и погледът й попадна на леглото вътре. – Толкова грозно. Чудя се кой ли го е направил?
– Бъч ще го открие.
– Надявам се. Наистина.
– Трябва да вървя.
– О... окей. – Чакай, това вече го беше казала. – Ти добре ли си?
– Добре съм. Не се тревожи за мен. Най-добре е да вървиш.
Незнайно защо, на Парадайз й се прииска да му каже, че й липсва... ала това беше нелепо. Та той стоеше само на две крачки от нея. Щяха да се чуят след няколко часа. Утре вечер щеше да го види.
– Лек ден – каза и той кимна.
Парадайз затвори очи, успокои се и се дематериализира.
По безброй причини изобщо не си беше представяла, че вечерта ще свърши с подобно неловко сбогуване. Ни най-малко.
* * *
Крейг не остана дълго на терасата. Веднага след като Парадайз си тръгна, той се дематериализира, носейки се по вятъра, използвайки кръвта във вените си, за да я следи.
Когато тя спря да се движи в нощния въздух, той прие физическите си очертания на стотина метра зад нея, на ръба на една морава, която...
Къщата, издигаща се на възвишението пред него, беше с размерите на студентско общежитие, от онези великолепни, внушителни постройки, които можеш да видиш по телевизията в кампуса на някой прескъп университет или пък като някоя кралска резиденция, със заострения си покрив, прозорците с ромбовидни стъкла и грижливо поддържаните градини.
Като нищо беше поне два пъти по-голяма от имението, в което бяха загинали баща му и бащата на Акс.
Парадайз се запъти решително към входната врата – съвсем не както би го сторила някоя прислужница. Миг по-късно вече беше вътре, без да позвъни, а когато Крейг се премести леко встрани, видя през един от прозорците как униформен иконом поема връхната й дреха с почтителен поклон.
Баща й е пръв съветник на краля.
Крейг прекоси разстоянието до къщата с широка крачка и загледа от студа навън как Парадайз се качи по огромно стълбище и се изгуби на несъмнено също толкова разкошния втори етаж. Или пък трети. Или дванайсети.
Дори когато вече не я виждаше, той остана на мястото си, загледан през старомодните прозорци в картините по стените, великолепните килими, копринените тапети... трябва да бяха копринени, нали?
Какво ли пък разбираше той.
Извърна се и плъзна поглед по моравата, разстилаща се пред него, храстите и лехите, в които през топлите месеци несъмнено цъфтяха прекрасни цветя. Зачуди се какъв ли е задният двор. Вероятно имаше басейн. Ограждение за екзотични животни. Шибан резерват за птици.
Беше го излъгала.
И не ставаше дума за дребна лъжа.
Това... това беше нещо огромно – току-що беше отнел девствеността на жена, която, по всичко личеше, бе дъщеря на едно от Първите семейства.
Според древните закони, като член на простолюдието?
Можеха да го осъдят на смърт за това.
Гневът му нарастваше, ала бе насочен все по-малко към Парадайз и онова, което тя беше скрила, и все повече към самия него и това, колко пъти беше надделявал над себе си. И всички онези бариери, които уж беше поставил между тях? Всичките му добри намерения? Преди да я изчука в тоалетната на някакъв човешки клуб, за бога! Беше ги захвърлил на вятъра, до последното. И на всичкото отгоре бе допуснал вниманието му да бъде отвлечено от тренировъчната програма. Отклонил се бе от целта си. Пропилял бе дни, в които би трябвало да спи, часове, в които би трябвало да мисли, тренировки, в които би трябвало да подготвя тялото си.