И всичко това заради една жена, която държеше на него толкова малко, която бе толкова себична и самомнителна, че не бе поискала да сподели нещо така важно за себе си.
Нещо, което няма как да не бе знаела, че ще промени всичко за него.
Това бе съвършената манипулация, завъртяла го на сто и осемдесет градуса от онова, което бе искал наистина. С нейните лъжи и неговото излязло от контрол либидо, не беше имал никакъв шанс.
Ама че глупак... ама че проклет глупак беше.
А глупаците си получават онова, което заслужават.
Нали?
43
Приседнала на ръба на брачното си легло, Мариса прокара четката през косата си. Беше съблякла дрехите, с които беше сменила латексовия костюм, и се беше загърнала в един от черните кашмирени халати на Бъч. От време на време заравяше нос в ревера и вдъхваше уханието му.
Нуждаеше се да почувства присъствието му. Наистина. Прескъпа Скрайб Върджин, толкова много неща се гонеха в ума й, образи, звуци, миризми. И в резултат на този порой тя отново и отново се чудеше – как бе могъл Бъч да го прави толкова дълго? Как бе разследвал всички онези местопрестъпления, как бе отивал при семействата на жертвите, как бе съобщавал подобна новина, отново и отново? Как бе успявал да срещне съкрушените очи на родители, изгубили детето си, и им беше съчувствал, знаейки през цялото време, че се нуждае от информация от тях?
Като например кога за последен път бяха видели детето си? Кога за последен път бяха говорили? Знаят ли дали е имало разногласия с някого?
Тя бе задала всички тези въпроси внимателно, като от време на време държеше ръката на майката или кимаше на бащата. Не беше нужно да си води записки – никога нямаше да забрави нищичко от това.
А сега си беше вкъщи и чакаше Бъч да се прибере в безопасност у дома, за да може да му разкаже всичко.
Входната врата на Дупката се отвори със скърцане и в коридора нахлу студен порив на вятъра... носейки със себе си вонята на лесъри.
– Бъч? – Мариса скочи на крака и изтича от стаята. – Бъч...? Стоновете и ругатните бяха отговор сами по себе си, а после тя свърна зад ъгъла и се закова на място.
Ви беше преметнал омаломощеното тяло на хелрена й през рамо и тъкмо го отнасяше до кожения диван в дневната.
Полумъртъв, Бъч беше облян и със своята кръв, и с тази на убийците. Освен това излъчваше отвратително сладникавата воня на погълнати лесъри.
Мариса ахна и се втурна към него, а Ви смъкна якето си, разкривайки собствените си наранявания... и докато Мариса милваше сплъстената от кръв коса на Бъч, братът легна до него на дивана, преплитайки воинското си тяло с това на най-добрия си приятел. Сиянието, което последва, започна като нещо, долетяло отдалеч, или пък като фенер, блещукащ в гъста мъгла, ала много скоро светлината, свещената същност на майката на Вишъс, заля стаята, ярка като слънчеви лъчи, посипали се върху лист метал, топла като накладен огън и единственото спасение за Бъч.
Силата на Ви можеше да бъде проклятие, но и благословия, когато бе използвана както сега – той щеше да изцеди злото от тялото на нейния хелрен, щеше да го спаси и да му върне силите по начин, по който само той можеше да го направи.
Мариса никога не бе негодувала срещу връзката между двамата мъже, никога не бе ревнувала, задето някой друг даваше нещо толкова необходимо на онзи, когото тя обичаше. Просто беше благодарна, че могат да опазят Бъч жив. Откакто Омега го беше отвлякъл и заразил, той притежаваше способността да поглъща лесърите, да ги унищожава по начин, по който „убиването“ им не можеше да го направи: погълнеше ли същността им, Бъч ги изличаваше завинаги от лицето на Вселената.
Ала плащаше за това висока цена.
След известно време светлината започна да отслабва, а после двамата останаха да лежат на дивана, изтощени. Клепачите на Бъч се повдигнаха, лешниковите му очи начаса откриха нейните и той вдигна разтреперана ръка.
Мариса я пое с нежна усмивка и я допря до бузата си.
– Обичам те, обичам те.
– Добре ли... – с усилие каза той – ... си?
– Сега, когато си вкъщи, да. Хилядократно да.
Клепачите на Ви се повдигнаха и той я погледна със замаяни очи. Въпреки че рядко го докосваше (така де, Ви определено не беше от любвеобилните), Мариса протегна ръка и го помилва по бузата.
В рядък миг на нежност, той целуна вътрешността на дланта й.
А малко след това бе време да отведе своя хелрен под душа. Ви остана да лежи изтощен на дивана, а Мариса помогна на Бъч да стигне до стаята им. Той настоя да спрат в коридора, за да може да свали мръсните си дрехи и да ги метне в улея за прането, който щеше да ги пусне в тунела отдолу.