Банята им беше простичка, малка и уютна, и както правеше винаги в мигове като този, Мариса го накара да седне на тоалетната чиния, докато тя нагласи температурата на водата. След това му помогна да стане, бутна го под душа и го подпря на стената.
А после свали халата му от тялото си и се пъхна под душа заедно с него.
Беше корав още преди тя да се съблече. При вида на голото й тяло ерекцията му стана още по-голяма.
Щяха да имат време да споделят историите си по-късно. Ала сега? Сега трябваше да открият себе си, да се свържат, да общуват без думи.
Мариса взе сапуна и гъбата и започна с лицето му, избърсвайки чертите, които обичаше толкова много, преди да се премести върху гърлото, гърдите, мускулите на гърдите му. Изми всеки сантиметър от тялото му, дори възбудата, която помилва с гъбата.
Гърбът му се изви в дъга под допира й, ала той беше прекалено слаб, за да направи каквото и да било, и постепенно се плъзна надолу, докато не се озова седнал на вградената мраморна пейка. С немощно отпусната глава, той гледаше какво прави тя с него.
А после Мариса остави гъбата настрани и коленичи. Топлата вода обливаше гърба й, докато се наместваше между бедрата му.
Беше великолепен, седнал в ъгъла, силните му ръце бяха отпуснати, воинското му тяло – изтощено.
Ала очите му горяха.
Мариса обви ръце около пениса му, отвори уста и като се наведе, пое в себе си толкова от дължината му, колкото можа. В отговор Бъч простена и хълбоците му подскочиха.
Мариса изобщо не бързаше, измъчваше го, ту забързваше темпото, ту отново го забавяше, уловила топките му в ръка.
А после вдигна очи.
Той все още я гледаше, вампирските му зъби бяха издължени, устните му – отворени, дишането – накъсано. От време на време като че ли опитваше да се раздвижи, ала едва успяваше да помръдне немощно ръце.
– Мариса... – каза той дрезгаво.
Докато го чакаше да довърши, тя прокара устни по главичката му. А после езикът й описа кръг около нея.
— Искам да свърша в теб – простена той. – Господи... нека свърша в теб...
Усмивката, с която Мариса му отговори, дойде от дълбините на съществото й.
А после тя се зае нетърпеливо за работа. И го направи наистина, наистина добре.
44
На другата вечер Парадайз крачеше неспокойно из спалнята си по халат.
Крейг не се беше обадил. Нито в седем часа сутринта, както правеше обикновено. Нито в два следобед, когато не можеше да заспи. Нито в шест, когато вероятно вече беше буден и се канеше да се нахрани заедно с Акс в столовата.
Очевидно нещо се беше променило.
И тя с цялото си същество се надяваше да не е заради това, което бяха направили в клуба. Някои мъже искат единствено онова, което все още не са имали, и макар че би била потресена да научи, че Крейг би могъл да бъде чак такъв задник, не можеше да си представи какво друго би могло да бъде.
Само че... те бяха страхотни заедно. Ама наистина. И той беше толкова добър с нея.
Що се отнася до сцената в апартамента на онова момиче — въпреки че станалото бе истинска трагедия, Парадайз се съмняваше, че това би могло да доведе Крейг до някакъв умствен или емоционален срив...
Телефонът й най-сетне се обади и тя се втурна към него.
Само за да изругае, виждайки, че е просто Пейтън.
Когато вдигна, се опита да говори спокойно.
– Здравей. Как си?
След като бяха съобщили трагичната новина на родителите на момичето, двамата се бяха разделили, но бяха поддържали връзка. В течение на деня той й беше пратил редица неразбираеми съобщения, което, предположи Парадайз, означаваше, че се беше погрижил за онази бутилка водка.
– Тази вечер няма да имаме часове.
– Какво?
– По някаква причина са ги отменили, така че двамата с Анслам отиваме в ресторанта „При Салваторе“. Ще поканя и останалите.
Парадайз усети как я залива смазващо разочарование, от което й се зави свят. Беше разчитала да се види с Крейг и...
Пейтън продължи и й каза, че ще я чакат там след един час. След това затвори и я остави да се взира в тъмния екран.
Дали Крейг щеше да дойде с тях, зачуди се тя.
Е, добре, стига толкова. Достатъчно беше чакала като някакво глупаво момиченце.
Пое си дълбоко дъх и набра номера, който бе запомнила след около три нощи работа в къщата за аудиенции. Когато един доген й вдигна, тя се усмихна делово... сякаш той можеше да я види, сякаш не правеше това единствено по лични причини.
– Здравейте. Обажда се дъщерята на Абалон. Съжалявам, че ви безпокоя, но ще бъдете ли така добър, да ме свържете с клиниката на тренировъчния център?
– Разбира се, господарке! – долетя жизнерадостният отговор. – Искате ли да говорите с някого конкретно?