– Всъщност... – Май щеше да се окаже по-лесно, отколкото бе очаквала. – Опитвам да се свържа с първата от петте стаи там.
– С удоволствие, останете на линията, ако обичате, докато намеря вътрешния номер. – В слушалката се разнесе пиукане, а после: – Готово. Искате ли да ви дам номера, в случай че друг път решите да позвъните директно?
– Ако обичате. – Парадайз грабна една химикалка и го надраска върху кутията с кърпички до себе си. – Благодаря.
– Винаги може да използвате и този номер. Благодарни сме да ви служим. Моля, изчакайте.
– Още веднъж благодаря.
Докато слушаше пиукането, разнесло се от другата страна, Парадайз усети как дланите й се изпотяват и трябваше да седне, защото краката й се разтрепериха.
А после чу звън. И гласа на Крейг.
– Ало?
Парадайз преглътна мъчително... и се ядоса на себе си.
– Надявах се, че ще ми се обадиш.
Дълго мълчание.
– Здравей.
– Виж, нямам търпение за това. Какво, по дяволите, не е наред?
– Нямаш ли нещо по-важно за правене?
– Какво? – попита тя рязко.
– Е, ами нали братовчедка ти е била убита. Семейството ти сигурно е разстроено.
– В момента повече се тревожа за теб.
Естествено, беше разстроена за...
Гневът й изведнъж угасна, когато осъзна смисъла на думите му.
– О.
– Да, снощи те проследих до вас. Което е доста гадно... но като се има предвид, че ти ме излъга за това, коя си и откъде идваш, е оправдано. Просто от любопитство, щеше ли да ми кажеш някога?
Парадайз улови главата си в ръка.
– Крейг...
– Не ти се обадих, защото всъщност нямам представа с кого говоря, не е ли така? Е, дъще на Първия съветник на краля, Пейтън беше достатъчно добър да ме осветли по този въпрос.
– Виж, аз...
– Ти какво? Какво щеше да кажеш, Парадайз? – Гласът му стана още по-рязък. – И между другото, наистина съжалявам за станалото с онова момиче. Както много добре ти е известно, знам какво е да изгубиш близък. Не си забравила какво ми се случи, нали?
Изведнъж ужасяващата история за това, как баща му бе оставен да умре, докато онези аристократи се криели от лесърите, се завърна в ума й с жестока яснота.
– Аз не съм като хората от онази къща, Крейг. И ме обижда, че ме слагаш под един знаменател с тях само заради това, в какво семейство съм се родила. Мислиш ли, че съм имала някакъв избор?
– О, ти не си като тях. Не, не, изобщо не си като тях... просто снощи реши, че искаш да правиш секс, така че позволи на някакъв тип от простолюдието да ти отнеме девствеността, дори ако това означава, че би могло да бъда убит заради удоволствието на твоята компания. О, да, изобщо не си като тях. Никога не лъжеш за собствена изгода, съвсем не. Не, не и ти, сладурче.
– Това е толкова несправедливо.
Той се изсмя грубо.
– Чакай, чакай, нека отгатна. Изчаквала си, за да направиш най-хубавия подарък изненада за рождения ден на баща си. „Хей, татко, познай какво! Излизам със сина на един работник... Страхотно, нали?“
Парадайз стисна зъби; в гърдите й се бореха гняв и тъга, съжаление и възмущение.
– Никому не казах коя съм, не само на теб.
– О, сега се чувствам толкова по-добре. Благодаря.
– Не исках да се отнасят към мен по-различно! Да не мислиш, че ми харесва да бъда дъщерята на Абалон? Да не мислиш, че ми е приятно да нямам никакъв избор, никаква свобода, никаква...
– Значи, аз бях просто част от тази твоя „изследователска“ фаза? Страхотно. Е, за мен всичко свърши. Достатъчно си изпробвала различни свои версии върху мен, ще трябва да си намериш нов инструмент. Знаеш ли, Бун вероятно ще се навие. Изглеждаше така, сякаш вижда Бог за първи път, докато Ново танцуваше в скута му снощи.
Парадайз скочи на крака и тръгна напред-назад из стаята.
– Не мога да повярвам, че си толкова тесногръд.
– Тесног... Ти майтапиш ли се с мен? – Той изруга. – Окей, как ти се струва следната хипотетична ситуация? Този бал, който ще се проведе у вас след една седмица... очевидно щеше да ме поканиш да ти бъда кавалер, нали? Просто изчакваше да ми кажеш за това, така че да мога да дойда като твой... мамка му. Нарича се ескорт, нали? Най-добре да запомня всички тези подробности, преди да ме представиш на баща си, а аз да хвърля петдесет долара, за да си наема смокинг.
Когато Парадайз не отговори, той отново се изсмя.
– Това май не беше част от плана, а? О, и в случай че се чудиш, Акс ви е чул да говорите за това в автобуса. Разказа ми, след като се прибрах в тренировъчния център, и взе да ме поднася, че излизам с теб. Обясних му, че двамата с теб не „излизаме заедно“, но съм сигурен, че ако колата ти има нужда от измиване, ще ми връчиш кофа и гъба.