– Трябва да оставим това за вкъщи.
– Беше доста забавно.
– Не.
Докато Фриц отваряше вратата на Хекс и Трез, Бъч си заповяда да се върне към реалността.
– ...ми е длъжник – тъкмо казваше Хекс.
– Така е! – извика Бъч към нея. – Само кажи кога искаш да ти се издължа.
Хекс му помаха, след което го посочи с пръст.
– Ще ти го напомня.
– Абсолютно.
Бъч се усмихна, но после отново насочи вниманието си към своята шелан.
– Нека те нахраня. А после те искам гола в леглото ни.
– Чудесно. – Тя го целуна, след което се обърна, за да изчисти онова, което той...
– Не. – Бъч спря ръцете й, посегнали към хартиените кърпи. – Аз ще се погрижа.
Докато я отместваше настрани, усещаше погледа й, впит в него. Там, откъдето идваше той, имаше два вида жени и неговата шелан бе от онези, които боготвориш.
Което той можеше да прецени безпогрешно. В миналото му имаше предостатъчно уличници.
Последното, което би искал да направи някога, бе да прояви неуважение към своята Мариса. То би било, като да изгори църква, да нареже „Мона Лиза“ на парчета или да направи някое порше 918 на хармоника просто ей така.
Така че, не, тя нямаше да изчисти неговите гадости.
* * *
Мариса си имаше други грижи на главата.
Когато Бъч настоя сам да почисти след себе си, тя се отдръпна, за да не му пречи, поклащайки глава. Така и не бе в състояние да разбере странностите му, когато ставаше дума за секс, но ги приемеше. Какво друго би могла да стори? Той отказваше да го обсъжда с нея – опиташе ли да повдигне въпроса за това, как я отмества настрани винаги когато бе на път да свърши, той слагаше край на разговора.
Пък и точно сега този отколешен въпрос между тях двамата беше на заден план.
Животът на ужасяващо ранената жена все още висеше на косъм след операцията... и Мариса се беше прибрала само защото нямаше какво да прави, освен да стои пред стаята в интензивното отделение и да чака да й съобщят, че тялото й не е издържало. Или пък че бе започнало да се съвзема. Господи, операцията й се беше сторила толкова сложна, когато сестрата й я обясни, ала да извадят далака и да се погрижат за вътрешните наранявания на пребитата жена не бе отнело повече от един час.
За съжаление, тя бе изгубила твърде много кръв и дори след като Хавърс й беше дал вената си, жизнените й показатели не се бяха стабилизирали.
Когато излезе от операционната, брат й я погледна в очите и й каза, че е направил всичко по силите си. И като оставеше личните им проблеми настрани, Мариса му вярваше.
Тъжното (в случай, в който всичко беше почти нетърпимо трагично) бе, че все още не знаеха името на жената и никой не бе дошъл да я потърси. По нейна молба Абалон, първият съветник на краля, беше проверил имейла и гласовата поща на къщата за аудиенции; никой не беше питал за нея и в „Убежището“.
Момичето сякаш беше призрак... и може би беше на път буквално да се превърне в такъв.
– Е, ще вървим ли? – попита Бъч и й предложи ръката си.
Мариса тръсна глава, за да се съсредоточи, и му се усмихна.
– Да, моля.
Пое ръката му и двамата излязоха заедно във фоайето и отидоха в официалната трапезария. След интимния миг, който бяха преживели преди малко, оживлението, приказките и смехът тук сякаш ги пренесоха в друга социална времева зона и Мариса се почувства мъничко замаяна. Мястото направо щеше да се пръсне по шевовете. Въпреки че покритият с фрески таван бе ужасно висок, а помещението беше с размерите на зала за боулинг, дванайсетметровата маса беше претъпкана с братята, техните шелани и всички други бойци и членове на домакинството, което създаваше усещане за весела пренаселеност.
Бъч и Мариса си намериха две свободни места в другия край на масата и той я сложи да седне.
След това се настани до нея и се наведе, за да я целуне по устните.
– Яж бързо.
– И още как – отвърна Мариса, макар че не беше гладна.
Но освен това, колкото и да й бе тъжно да си го признае, изобщо не бързаше да се прибере в Дупката. Истината бе, че го беше съблазнила, защото знаеше, че това е единственият начин да го накара да престане да се тревожи за нея.
Когато един доген сложи пред нея чиния с филе миньон, Мариса взе приборите, наряза месото, което дори не опита, разрови картофеното пюре, разпръсна яркозелените грахови зърна. А после, стиснала чаша вино в ръка, се облегна в стола и се заслуша в разговорите наоколо.
–... какво искаш да направя?
Гласът на хелрена й привлече погледа й към него и тя го видя да се навежда към Хекс покрай Джон Матю.
Хекс се засмя.
– Да се страхуваш от мен.
– Всеки, който не се страхува от теб, е идиот.