– Все още си го казвам всеки път щом те видя, след като съм била далеч от теб. „Слава богу... той е тук.“
Крейг се приближи бавно, сякаш й даваше възможност да размисли. Ръката му докосна нейната и ето че той седеше на леглото до нея. А после се приведе и устните му откриха нейните.
След това обаче се дръпна и стана сериозен.
– Ще отмъстя за баща ми. Знам, че не си съгласна, но не мога да го променя. Съжалявам.
Парадайз затвори очи, жегната от болка в гърдите.
– Моля те... недей. И не го казвам, за да защитя някой свой далечен братовчед. И така вече имаше толкова много смърт. Опитвам се да защитя един живот.
– Живота на страхливеца, убил баща ми.
– Може би има друг начин да получиш справехшвост. – Парадайз стисна ръката му. – Просто... нека помислим за това. Може би съществува друг начин. Обещай ми. Заради мен. Направи го заради мен.
Мина страшно дълго време, преди той да отговори. Ала когато най-сетне го стори, думите му прозвучаха като обет.
– Добре. Ненавиждам това... но добре.
Парадайз обви ръце около него и усети как и той я прегръща.
– Обичам те.
– Господи, Парадайз... аз също те обичам.
Останаха така цяла вечност, прегърнати, мълвейки тихи думи, докосвайки, чувствайки, целувайки се.
А после на вратата се почука.
И Крейг скочи толкова рязко, че направо се блъсна в отсрещната стена.
Парадайз се засмя.
– Да?
– Бъч е – разнесе се дълбок глас. – Тръгвам си. Крейг, трябва да дойдеш с мен.
– Окей – каза Крейг и се отправи към вратата.
– Кога ще те видя? – попита Парадайз. – Утрешните часове също са отменени.
Той сложи ръка на бравата и я погледна през рамо с премрежени очи.
– Вдигни си телефона в седем часа и ще го обсъдим.
С тези думи и едно страшно сексапилно намигване излезе навън, затваряйки тихичко след себе си.
Докато се отпускаше върху възглавниците, Парадайз се усмихваше толкова широко, че бузите я заболяха.
47
Една седмица по-късно...
– Чакай малко, къде казваш, че му е мястото на този колан?
Застанал пред огромното огледало в Дупката, Крейг усети, че го обзема паника, поне докато Бъч не се приближи зад него. Естествено, братът се хилеше така, сякаш Крейг беше някакъв идиот. Което си беше вярно.
– Казва се пояс. – Бъч взе парчето плат и го обви около кръста на Крейг. – По дяволите, синко, ще изглеждаш направо страхотно.
– Колко струва това нещо?
– Петнайсет хилядарки. – Бъч се залови да пристегне пояса на гърба му. – Добрата новина е, че с теб сме еднакво яки, така че ти е съвсем по мярка.
Крейг примига няколко пъти.
– Петнайсет хиляди? Долара?
– Не, курабии – обади се Вишъс откъм леглото. – И ако от това ти се изви свят, умножи го по броя на закачалките ей там.
Крейг хвърли поглед към редиците с дрехи в иначе подредената и спретната спалня.
– Господи.
– Да, в шикозните бутици той е суперзвезда. – Ви запали поредната ръчно свита цигара.
– Да ти го начукам, Ви. – Бъч се наведе настрани и взе черен смокинг с дълги черни опашки. – Мъже като нас с Крейг обичат да се поиздокарат за мадамите си. Такива сме си.
Ако зависеше от него, Крейг би предпочел да отиде по дънки. Трябваше обаче да признае, че колосаната бяла риза със скъпарска бяла папийонка, яркочервените тиранти и елегантният черен панталон със сатенена ивица отстрани определено му отиваха.
А после си облече сакото.
Взирайки се в отражението си, Крейг приглади наскоро подстриганата си коса назад, а после я разроши.
– Изглеждам...
– Адски изтупан. – Бъч го потупа по рамото. – А сега изчезвай от тук, за да мога и аз да се облека. Онзи мизантроп ей там ще си остане вкъщи, защото такива неща са му под достойнството, но двамата с теб ще си изкараме страхотно.
Ви изсумтя и се надигна от леглото.
– Обади ми се, ако все пак ти доскучае. Винаги съм навит за юмручен бой и страшно обичам да удрям разни красавци.
– Просто си кисел, защото нямаш смокинг.
Вишъс поспря на прага и погледна към Крейг.
– Онзи задник е прав. Наистина изглеждаш добре. Тя страшно ще се гордее да те улови под ръка. Не позволявай на онези шибани идиоти да те накарат да се чувстваш непълноценен. Тя би могла да има когото си поиска, а е избрала теб. И никому не подавай ръка пръв. Така ще им дадеш възможност да те пренебрегнат. Остави ги те да те поздравят, не обратното.
– Благодаря – отвърна Крейг дрезгаво.
Ви кимна и докато се отдалечаваше по коридора, добави:
– Ще ида да прасна един на Ласитър. След това сигурно ще поиграем билярд.
– Приятно изкарване, сладурче – извика Бъч подире му, след което погледна Крейг в огледалото. – Нека те оставя в тунела. Чакай ме на паркинга. Аз ще те откарам.