– Моля, продължете – разнесе се отново женският глас.
Преди Мариса да успее да изтъкне, че няма къде да отиде, стената пред нея се разполови и се дръпна назад, разкривайки асансьор, който се отвори безшумно.
– Впечатляващо – промърмори тя под носа си и се качи.
Пътува по-дълго, отколкото би отнело да слезе само един етаж надолу, което означаваше, че клиниката наистина беше под земята.
Когато асансьорът най-сетне спря, вратата се отвори и Мариса пристъпи в място, което кипеше от дейност.
Беше пълно с хора – те бяха насядали в столовете около един телевизор с плосък екран вляво от нея, записваха се на регистратурата вдясно или се щураха напред-назад из голямото помещение, ако бяха облечени в медицински дрехи.
– Здравейте. Имате ли записан час?
Отне й миг, докато си даде сметка, че облечената в униформа жена, която седеше на регистратурата, се обръща към нея.
– О, извинявам се. Не. – Приближи се и понижи глас. – Аз съм временната настойница на жената, която снощи беше прехвърлена тук от „Убежището". Дойдох, за да видя как е.
Жената на регистратурата за миг се вкамени, а после очите й се плъзнаха по Мариса, почти като лазерния лъч на горното ниво.
Мариса знаеше точно какво стана в главата й: непотърсената годеница на Рот, сега обвързана с Дистройър и най-вече отчуждената сестра на Хавърс.
– Ще съобщите ли на брат ми, че съм тук?
– Вече знам – разнесе се гласът на брат й зид нея. – Видях те на охранителната камера.
Мариса притвори очи за частица от секундата, а после се обърни към него.
– Как е пациентката?
Брат й се поклони лекичко. Което я изненада.
– Не е добре... Насам, ако обичаш.
Докато вървеше след него към тежка двукрила врата, Мариса съвсем ясно си даваше сметка колко много очи ги проследяват.
Семейните събирания бяха толкова забавни. Особено на обществено място.
Хавърс пъхна картата си в четеца и металната врата се отвори, разкривайки помещение, излязло сякаш от най-новия медицински сериал: стаи за пациенти, оборудвани с най-модерни машини, бяха разположени около административната част в средата, пълна със сестри, компютри и цял куп медицинска апаратура. Три коридора отвеждаха в три различни посоки, където, предположи Мариса, имаше специализирани отделения.
И брат й се справяше с всичко това съвсем сам.
Ако не знаеше на какво е способен, Мариса би изпитала страхопочитание към него.
– Забележителна клиника – отбеляза тя.
– Отне цяла година да бъде планирана и още по-дълго да бъде построена. – Хавърс се прокашля. – Кралят беше наистина щедър.
Мариса го стрелна с поглед.
– Рот? – Сякаш имаше друг управник! – Искам да кажа...
– Аз изпълнявам жизненоважна служба за расата.
Спестено й беше всякакво по-нататъшно усилие да поддържа разговора, защото в този миг брат й спря пред обградено със стъкло помещение, скрито зад завеси, дръпнати по цялото му протежение.
– Трябва да бъдеш готова.
Мариса го погледна сърдито.
– Сякаш за първи път виждам последиците от насилие?
Мисълта, че би искал да я защити от каквото и да било в този момент, беше обидна.
Хавърс наклони неловко глава на една страна.
– Но разбира се.
След това отвори стъклената врата и отмести бледозелената завеса настрани.
Сърцето на Мариса слезе в стомаха й и тя трябваше да положи усилие да не се олюлее. Толкова много тръбички и машини влизаха и излизаха от жената, че тя приличаше на същество, дошло от научнофантастичен филм, живата тленност върху леглото беше превзета от механизирани функции.
– Диша сама – каза Хавърс, докато се приближаваше, за да прочете нещо. – Извадихме трахеотомната тръбичка преди около пет часа.
Мариса тръсна глава и заповяда на краката си да се раздвижат. Хавърс с право я беше предупредил... макар че какво беше очаквала? Не за първи път виждаше тежки наранявания.
– Била ли е... – Погледът й се спря върху подпухналото лице на жената. Синините още повече бяха обезобразили кожата й, големи лилави и червени петна бяха белязали подутите бузи. – Някой... някой дойде ли да я потърси?
– Не. А тя не беше в съзнание достатъчно дълго, за да ни каже името си.
Мариса се приближи до горната част на леглото. Тихото пиукане и бръмчене на машините й се струваше толкова силно, зрението й беше така ясно, докато се взираше в ритмично капещата банка на интравенозната система, оплетената кестенява коса, разпиляна върху бялата възглавница, и синята материя на плетеното одеяло, метнато върху завивките.