Ала той не се поколеба. Приближи се до тях с Пейтън, вдигнал оръжие, сложил пръст на спусъка.
– Хей! Задник!
С крайчеца на окото си Парадайз видя как един от кандидатите пристъпи напред и размаха ръце.
Беше нейният мъж... тоест онзи мъж, Крейг...
– Застреляй мен! Хей! Шибаняк! Застреляй мен вместо нея.
И братът направи именно това.
Без да извръща глава от Парадайз, Рейдж протегна ръка настрани и натисна спусъка.
Парадайз изпищя и потръпна в ръцете на Пейтън, докато наоколо изригваше хаос, пронизителни гласове отекнаха из стаята като паническите крясъци на стотици подплашени птици.
– Не! Господи, не!
– Млъкни – изсъска Пейтън, задържайки я на мястото й. – Просто млъкни.
Как ли пък не. Когато Крейг се свлече на земята, тя се отскубна от Пейтън и се нахвърли върху брата. Беше като буболечка, блъснала се в предното стъкло на кола, но нищо от това нямаше значение. Не можеше да понесе някой да пострада... най-малкото пък онзи мъж. Размахала ръце, тя сграбчи дулото на оръжието и се вкопчи в него с всичка сила, опитвайки се да го овладее. Безуспешно. Преди да разбере какво се случва, се озова по лице върху влажния цимент, прикована към пода в тила и кръста. Извърна глава и панически погледна към другия край на басейна, за да види дали Крейг още е жив.
На едно и също ниво с нея, той се гърчеше, вкопчен в бедрото си. Единствената друга жена в групата коленичи до него, отмести ръцете му настрани, прегледа раната. След това съблече тениската си и я разкъса, разкривайки мускулесто тяло и черен спортен сутиен.
Използвайки дълга ивица плат като турникет, тя я завърза около горната част на бедрото му така, сякаш не й беше за първи път.
– Пусни я – настоя Пейтън зад нея. – Пусни я, по дяволите!
– Или какво? – долетя изопачен глас откъм високоговорителите над тях... сякаш някой беше казал думите в модулатор за глас.
И именно в този миг Пейтън си изгуби ума. Извила глава назад, Парадайз видя невероятната гледка – обзет от неудържима агресия, оголил зъби в ръмжене, Пейтън се нахвърли върху Рейдж, сипейки юмруци и ритници в опит да го отскубне от Парадайз. В следващия миг вече не беше сам – мъжът, който беше демонстрирал завидни атлетически умения на гимнастическия кон, се присъедини към него.
Бум! Бум!
Двамата бяха простреляни от друг от братята. Както и още двама мъже, опитали да се намесят. Междувременно някои от останалите се катереха по стените, използвайки стълбите от неръждаема стомана, за да излязат от басейна... само за да бъдат ударени от ток и отново да паднат вътре.
Една врата се отвори и над главите им се разнесе глас:
– Всеки, който иска да си тръгне, може да го направи. Няма да ви се случи нищо лошо. Всичко може да свърши още сега. Единственото, което трябва да направите, е да изтичате през вратата.
В същия миг Рейдж я пусна и отскочи назад. Парадайз се хвърли към Пейтън и отново го обърна по гръб.
– Колко лошо? Къде?
– Ръката... шибаната ми ръка.
Парадайз последва примера на другата жена и си свали тениската, откъсвайки парче от нея с помощта на зъбите, за да го завърже над кървящата рана на ръката на Пейтън.
След това вдигна яростен поглед към братята.
– Да не сте си изгубили шибания ум! Това е училище, не война! Какво си мислите, че правите, по дяволите!
– Можете да си вървите още сега – продължаваше гласът над главите им. – Просто се изкачете по стълбите в плиткия край на басейна и се махнете от всичко това.
Парадайз усети как я обзема пристъп на пронизваща ярост, от който й причерня пред очите, и преди да осъзнае какво прави, тя се изстъпи пред братята.
– Застреляйте ме! Хайде де! Направете го, шибани страхливци!
Нямаше представа какво казва. Какво прави. Никога в живота си не беше виждала толкова много оръжия, още по-малко пък нарочно да е заставала пред тях... ала й беше прекипяло и това отприщи учудващ прилив на сила.
Не че на братята им пукаше. Те просто си стояха там, без да помръдват и да реагират, сякаш нямаха нищо против да изчакат, докато на Парадайз й свърши горивото.
Така че тя се обърна към кандидатите, които си тръгваха.
– Къде отивате! Трябва да се биете! Това не е правилно...
И просто така, вратата се затвори и звукът от спуснато резе отекна из помещението.
– Сега ще трябва да довършите Първата нощ – заяви гласът над тях. – Последната фаза започва след три... две...
– ...едно.
И именно тогава осветлението стана лилаво-синьо, преминавайки в ултравиолетовия спектър.
А братята откриха огън по тях.
10
Гумените куршуми бодяха ужасно.