– Изглеждат наистина зле – каза той меко.
Не бе възнамерявал да посегне и да докосне кожата й. Наистина. Ала незнайно как, ръката му се вдигна и докосна горната част на лявото й стъпало, единственото местенце, където кожата не беше разранена.
Чу как тя си пое рязко дъх над главата му и по някаква причина усети, че си няма доверие да я погледне.
– Причиних ли ти болка?
Мина известно време, преди тя да му отговори задъхано:
– Не.
Крейг прокара два пръста по горната част на стъпалото й, толкова леко, че едва почувства топлината на кожата й.
По тялото му пробяга тръпка, гласът му също потрепери, когато каза:
– Боли ме да виждам тези белези.
Вероятно не бяха само там. Контузии, синини, ожулвания. Искаше да ги докосне всичките.
Да докосне и други части от нея.
Това не беше хубаво, помисли си. Господи, това никак не беше хубаво...
Сексуалният му нагон спеше толкова отдавна и последното, от което се нуждаеше точно сега, бе той да се събуди, особено пък при тези обстоятелства. Особено с жена като нея.
Не беше нужно да си от аристокрацията, за да бъдеш дама. Дори жените от простолюдието си имаха стандарти и се пазеха, за да се обвържат подобаващо.
А осиротелият син на един майстор на подове определено не беше най-подходящият избор.
Пък и тя бе толкова очевидно девствена. Личеше си по начина, по който се държеше. По начина, по който Пейтън, когото очевидно го биваше с жените, уважаваше личното й пространство.
Ала най-вече си личеше по начина, по който си беше поела дъх и бе прошепнала „не“.
Това определено не беше никак хубаво.
14
Сърцето на Парадайз думкаше като барабан, а приливите на горещина, бушуващи из тялото й, бяха дръзки и разтърсващи като чинели.
Крейг седеше на пода пред нея, едрото му тяло беше сгънато в някаква причудлива поза, мускулите на раменете му се напрягаха под тънката бяла тениска, която носеше, тъмната му глава беше наведена, докато връхчетата на пръстите му докосваха внимателно горната част на стъпалото й.
Въпреки че беше изтощена, усещаше всеки нюанс на допира му... и мъчително ясно си даде сметка, че е гола под халата и болничната нощничка.
Човече... напълно забрави за болежките и схващането. Каква агония?
Единственото, което усещаше в този миг, бе някакъв огромен, неопределен потенциал, който все още не разбираше напълно, но и не беше в пълно неведение.
Това беше... сексуално привличане. Сласт. Желание.
Тук и сега.
Безмилостно, всепоглъщащо, безкомпромисно физическо привличане.
– Не би трябвало да те докосвам така – тихо каза той.
Не – помисли си Парадайз. – Не биваше.
– Не спирай.
Той вдигна глава и очите му срещнаха нейните.
– Не е добра идея.
Определено не беше. Наистина.
– Чувствам се като пияна.
Крейг затвори очи и потръпна.
– Трябва да спра.
Но не го направи. А плъзна пръст по глезена й и нагоре към прасеца й.
– Не нося никакви дрехи – избъбри тя.
Крейг наведе глава и разтърка лице с ръката, която не я докосваше.
– Моля те, не ми казвай такива неща.
– Извинявай. Не знам какво говоря.
– Ясно ми е.
Тялото му потрепери и тя прошепна:
– Затова ли не ме харесваш? Заради тази връзка?
– Да.
– Значи, ти също я усещаш.
– Би трябвало да съм мъртъв, за да не я усещам – промърмори той.
– За това говорят, нали? За тази нужда.
Крейг простена и се олюля, въпреки че беше седнал.
– Недей...
– Какво?
Той поклати глава и се оттласна от нея. Сви колене, опря ръце върху тях и опита да се овладее. След миг размърда неловко таза си, сякаш нещо там го притесняваше.
– Няма да направя това с теб – каза глухо. – Тренировъчната програма е всичко, което имам. Единственото ми бъдеще. Така че да бъда приет и да завърша, не е въпрос на суета. Не се опитвам да докажа нещо на родителите си, нито пък просто ми е щукнало да отида да се бия. Буквално нямам нищо друго. Така че няма да допусна нищо и никой да ми попречи.
– Не можеш ли да направиш и двете? – попита Парадайз, макар и сама да не беше сигурна какво му предлага.
Как ли пък не. Знаеше точно какво му предлага: след като бе усетила ръката му върху глезена си, се чудеше какво ли би било да я усети навсякъде по тялото си.
– Не – отвърна той. – Не мога да направя и двете.
След това изруга и се изправи, вдигайки ръце към хълбоците си, за да прикрие нещо, докато отиваше там, където седеше допреди малко. Не се отпусна в стола обаче. Остана прав, загледан във възглавниците, едрото му тяло беше напрегнато.