Тряс! Крейг се строполи на синия тепих.
Останалите се приближиха тичешком. Парадайз стоеше над него, готова да посрещне онова, което щеше да последва... докато той целуваше пода.
Крейг опря длани в тепиха, повдигна се и я погледна.
– Наистина искаш да го направя.
– Все още не си направил нищо – подхвърли някой.
– Кажи ми – обади се друг, – седнал ли пикаеш?
– От сега нататък ще го прави – долетя отговорът.
Парадайз следеше всяко негово движение, потръпването на всяко мускулче, всяко поемане на дъх, всяко движение на очите му. Нямаше обаче никаква представа какво прави. Крейг го виждаше в начина, по който трепереха ръцете й, и това, че дишаше по-учестено, отколкото би могло да се обясни с физическото усилие, което бе положила току-що.
Освен това беше съвсем мъничко възбудена.
Което беше огромен проблем. Миризмата на възбудата й пробуди една много мъжка част от него... и го изпълни с желание тя да побегне, за да може да се хвърли след нея, да я улови и да я прикове под себе си, за да я обладае яростно. Искаше да почувства как ноктите й се впиват в гърба му, докато свършва... и да я види как оголва вампирските си зъби, преди да ги забие във вената на шията му.
Похотта му беше толкова силна, че би могъл да я изчука тук и сега, въпреки че другите ги гледаха... И сякаш доловила промяната в него, тя направи крачка назад.
А после изведнъж вече никой не му се смееше, нито се шегуваше с него.
Бъч пристъпи между тях.
– Полека, здравеняко. Защо не опиташ с мен?
Братът зае бойна стойка, вдигнал юмруци пред гърдите си и присвил очи.
На Крейг обаче изобщо не му пукаше за него. Той погледна зад яките рамене пред себе си, към Парадайз, която го беше зяпнала с неразгадаемо изражение.
Този път, когато пестникът полетя към него, Крейг беше преминал на пълен боен режим, нещо, което не се беше случило с Пейтън. С него той беше вложил около шейсетина процента от онова, на което беше способен, удържайки част от силата си, защото се боеше, че може да убие копелето или да го нарани сериозно... заради което да бъде изритан от програмата. Сега обаче? Обтегнат до краен предел от възбудата си, той забрави всякакви задръжки, докато се хвърляше в ръкопашна битка: избегна удара, посегна на свой ред, приклекна отново, замахна за кроше. Братът беше жестоко бърз, безмилостно силен, невероятно добре подготвен.
Изобщо не приличаше на Пейтън.
Докато двубоят продължаваше, докато те си разменяха юмруци и ритници, крошета и пестници, се появиха още хора и скоро двамата се оказаха наобиколени от десет, петнайсет... двайсет души.
Бяха минали около петнайсетина минути, когато някой им подхвърли кинжали.
Двата остри като бръснач ножа с черни дръжки и сребърни остриета полетяха във въздуха сякаш от нищото. Бъч улови единия, Крейг сграбчи другия и ето че двамата се въртяха в кръг, търсейки пролука в защитата на противника... хвърляха се напред и отново отстъпваха, тъй като този път залогът беше много по-висок.
Бъч изобщо не беше задъхан. За разлика от него, Крейг се беше запъхтял... и плувнал в пот.
Първата кръв беше пролята, когато Крейг не прецени правилно един замах и върху бузата му зейна рана. Когато допусна нова грешка, кръв рукна и от рамото му. Трето объркване и бедрото му беше порязано.
Едва тогава осъзна, че братът му дава едва шейсет процента от онова, на което беше способен: точността на порязванията беше красноречиво доказателство, че противникът му е по-силен от него и е готов да спечели с помощта на поредица от наранявания, увеличаващи постепенно загубата на кръв.
Крейг обаче нямаше да се предаде. Все още не. Не и докато бе в състояние да се държи на краката си, да вижда, да се движи.
Волята му нямаше да приеме нищо друго.
* * *
Парадайз начаса разбра, че този двубой бе съвършено различен от онова глупаво, непохватно счепкване в коридора по-рано. Всъщност, докато се биеше с Пейтън, по някаква причина Крейг се беше сдържал; но не и сега. Начинът, по който се беше съсредоточил, когато се изправи срещу юмруците на Бъч, а после – о, господи! – и кинжала му, убеди и нея, и всички в залата, че е невероятен боец, притежаващ огромна сила, равновесие и гъвкавост.
Достатъчно, за да накара цялото й тяло да пламне.
И не, помисли си тя, колкото и да уважаваше убедеността на Ново, че жените могат да направят всичко, както мъжете – съвършено ясно бе, че не би могла да се справи с онова, което Крейг демонстрираше в момента. Щеше да я нокаутира само с едно-единствено кроше. Или да й откъсне главата от гръбнака. Или да й строши крака с една хватка.