– Ако съм разбрала правилно – продължи Мери, – при теб не е било така. Нали?
Мариса извърна поглед.
– Не, не беше. Една нощ, малко преди съмване, се прибрах у дома, който делях с Хавърс, и той... – Повече не можеше да сдържа сълзите си и те закапаха една след друга върху блузата и панталона й. Мариса ги избърса и продължи. – Всичките ми вещи бяха опаковани. Каза ми, че не го е грижа къде ще отида, че иска просто да се махна от къщата. Остави пари... – Прокашля се, защото нещо я давеше. – Остави пари върху едно от писалищата. Сякаш не искаше да ме докосне. – Подсмръкна и си взе нова кърпичка, за да си издуха носа. – Задържах парите. Все още ги пазя. Понякога, когато видя стодоларовите банкноти в чекмеджето си, се чудя защо го правя. Защо... о, за бога. — Наложи се да извади трета кърпичка. – Какво ми става? Онова момиче е мъртво, не знам как да намеря семейството й... а аз си седя тук и се оплаквам заради тъпия си брат и нещо, станало преди толкова време. Това е нелепо.
– Травма от миналото – отбеляза Мери спокойно.
– Дразня се на себе си.
– Мислила ли си за това, какво наистина се случи миналата нощ?
– Шегуваш ли се? Само това ми е в главата.
– Не, имам предвид, мислила ли си за него.
– Ако имаш предвид, че бях принудена да гледам как една млада жена умира пред очите ми, а аз бях неспособна да поправя тази трагична загуба на живот, да, естествено, че съм.
Мери поклати глава.
– С цялото ми уважение, не ме разбра. Откакто единственият ти жив роднина е прекъснал отношения с теб, миналата нощ за първи път си била принудена да разчиташ на неговата помощ. Не беше в състояние да спасиш момичето, така че трябваше да се обърнеш към брат ти и да се молиш и надяваш той да постъпи правилно с нея.
– И той действително го направи. — Мариса изруга. – Искам да кажа, беше невероятен с нея.
– И как се почувства, имайки предвид колко лошо се е отнесъл с теб?
И ето че сълзите й отново рукнаха.
– Действително мислих за това. Когато отидох да я видя, точно преди да умре.
– Ще ти кажа в какво съм напълно сигурна. Можем да се опитваме да погребем миналото колкото си искаме. Можем да се отвличаме с най-различни неща, някои от тях – полезни, други – не, за да го накараме да си остане погребано... но когато не си преодолял нещо, то неизменно, абсолютно винаги се връща, за да ти отрови живота. Преди да се влюбиш в Бъч, си водила труден живот и несъмнено е било огромно облекчение да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш на чисто. Не можеш обаче да избягаш от това, което е било преди. Не забравяй, Мариса, във всеки миг от живота си ние носим в себе си всяка възраст, на която сме били някога. Носим го със себе си като багаж. Рано или късно, случилото се с брат ти пак ще надигне глава. Такъв е животът.
Мариса отново си попи очите.
– Трудно ми е да осъществя истинска връзка с Бъч точно сега.
– Естествено. Нали той е станал причина за разрива.
Мариса потръпна.
– Хей, почакай малко, задръж... той винаги се е отнасял прекрасно с мен...
– Не става въпрос за вина, Мариса. Ти си вървяла по един път, той се е появил в живота ти и ето че си поела по друг. Не го съдя, нито пък казвам, че е сторил нещо лошо... това е просто факт.
По някаква причина Мариса си спомни как лежи будна, оставяйки Бъч да спи до нея. Това никога не би се случило дори само преди една година.
– Какво да направя?
– Отговорът ми няма да ти хареса.
– Имам чувството, че едва ли може да стане по-лошо.
– Ще трябва да се помириш с брат ти.
Мариса затвори очи.
– Никога няма да успея да му простя.
– Да се помириш с някого, не означава да му простиш всички грешки. Пък и честно казано, той не е единственият, с когото ще трябва да се помириш. От глимерата са се отнесли ужасно с теб, ролята ти в редиците на аристокрацията е била непоносима, а Рот е бил истински задник... и го казвам с най-топли чувства. В себе си носиш огромно количество болка и отхвърляне, които първоначално си криела, защото това е бил единственият начин да оцелееш, а после си захвърлила настрани, защото най-сетне си открила начин да бъдеш щастлива. – Мери кимна към документите върху бюрото. – Ако искаш отново да станеш продуктивна, ще се наложи да надзърнеш под всички тези камъни, да изпиташ всички потискани чувства и да излезеш от другата страна.
Мариса се въоръжи с кърпичка номер четири, но не й се наложи да я използва. Вместо това започна да я върти в ръцете си.
– Не искам да забравя момичето. Не искам всичко да се върти около мен.
– Никой не казва да не се опитваш да откриеш коя е била. Просто не го използвай като извинение отново да заровиш цялото това мръсно бельо дълбоко под земята. Тази стратегия действа само в най-краткосрочен план... и когато миналото ти пак надигне глава – а е сигурно, че ще стане така – ще ти бъде още по-трудно, защото тогава ще преживееш наново и случилото се с момичето.