Май все пак не беше нужно да го мрази чак толкова.
– Между Пейтън и мен няма нищо – повтори Парадайз. – И никога няма да има.
В следващия миг ръката на Крейг изчезна под...
Той простена и изви гръб в дъга, когато обви пръсти около себе си. Започна да се храни по-бавно и установи, че му се иска този момент между тях двамата да се проточи. Искаше и секс, и кръв от нея.
И в този кратък миг като че ли щеше да получи и двете. Това обаче щеше да бъде първият и единствен път, когато то щеше да се случи.
* * *
Имаше нещо неизбежно във всичко това.
Ето каква мисъл се въртеше в главата на Парадайз, отново и отново, докато гледаше как ръката на Крейг се движи под завивките, а огромното му тяло се извива под странни ъгли, докато се носеше на вълните на насладата.
И все пак колкото и неизбежно да й се струваше това, в него имаше и толкова много неочаквани неща.
Не беше очаквала да се чувства толкова... силна: съвсем ясно си даде сметка, че колкото и силен, и едър да беше Крейг, тя бе тази, която държеше нещата под контрол – каквото и да поискаше от него, от каквото и да се нуждаеше, той щеше да й го даде, да го направи за нея, да го открие за нея.
След като приключеше със секса.
Горящи насред насиненото лице, очите му се бяха впили в нея изпод натежали клепачи, мускулите на врата и гърдите му бяха обтегнати така, сякаш всеки миг щяха да се скъсат, а миризмата му бе разцъфнала в нещо ароматно и съблазнително.
А после той застена.
Господи, искаше й се тя да го държи в ръка... никога досега не беше правила нещо такова, но хайде стига, да не би да не можеше да плъзне ръка нагоре-надолу... проблемът бе, че здравата й ръка беше до устните му, а онази с изкълчения пръст не можеше да улови абсолютно нищо в този момент...
Без предупреждение Крейг пусна китката й и от гърдите му се изтръгна животински звук. А после свободната му ръка сграбчи чаршафите до бедрото си и ги стисна в юмрук. Гърдите му се повдигнаха рязко веднъж, два пъти... гърбът му се изви в дъга и той простена, а хълбоците му подскочиха нагоре, отново и отново, докато от устните му излизаха животински звуци, а очите му нито за миг не се откъснаха от лицето й.
Успокоението, възцарило се най-сетне, бе точно толкова изненадващо, колкото и всичко останало: след цяла вечност, както й се стори, тялото му се отпусна и той рухна върху леглото, дишайки накъсано, със затворени очи и блещукащи от пот гърди.
– Близни ги... – промълви той.
– Какво? – Господи, колко дрезгав беше гласът й. – Какво каза?
– Кървиш.
Парадайз сведе поглед към китката си. Прав беше. Раничките върху ръката й не се бяха затворили напълно. Тя поднесе ръка към устата си и ги засмука...
Мекото ръмжене, изтръгнало се от него, я накара да замръзне. Огненият му поглед беше впит в устните й. В следващия миг обаче той се извърна.
– Трябва да си вървиш.
– Какво?
– Чу ме. Върви.
Парадайз изпусна дъха си, когато обзелият я изведнъж гняв измести като булдозер възбудата, на която се бе наслаждавала до този миг.
– Защо винаги ме гониш?
– Защото не мисля, че ще ти хареса някой да влезе в стаята точно в този момент.
Парадайз се огледа наоколо. Е, добре де, върху чаршафа до главата му имаше мъничко кръв, но иначе всичко си беше на мястото.
– Няма нищо...
– Тук мирише на секс – измърмори той. – Току-що свърших... и ако някой се появи в стаята, веднага ще разбере, че е било заради теб. Ще си тръгнеш ли заедно с онази част от целомъдрието, която ти е останала?
Парадайз зяпна, сбърчила вежди.
– Моля?
– Приключихме. – Той сви рамене. – Ти поиска от мен да си направя чекия. Сторих го... и ти видя как изглежда, когато един мъж получи оргазъм. Така че и двамата получихме нещо от цялата история. Какво очакваше, предложение за обвързване ли?
Парадайз занемя, пронизана от внезапна болка в гърдите. А после единствените мисли, останали в главата й, включваха думите „върви“ и „на майната си“.
Тя стана и се отдалечи, изпънала рамене. Когато стигна до вратата към коридора, с изненада установи, че е заключена. Не беше го направила тя.
Може би беше той.
Какво значение имаше?
Докато отключваше, погледна през рамо.
– Не мога да се преструвам на опитна и обиграна в секса, но много добре знам, че само страхливците изпитват потребност да унизят другите, когато се чувстват застрашени. Приятен остатък от нощта. Ще се видим утре... ако решиш да се появиш.
С тези думи тя излезе, оставяйки вратата да се затвори зад нея, и пое по коридора. Няколко крачки, няколко метра... измина половината разстояние до спортната зала.