Все още не бяха открили нищичко за онзи „ключ“. Не бяха получили и никакви съобщения за изчезнала жена на имейлите на „Убежището“ и на къщата за аудиенции. Нищо в социалните медии. Никакви телефонни обаждания и есемеси.
Ала семейството й не може да не беше забелязало липсата й, нали така?
Фриц, обичният им иконом, отвори вратата с широка усмивка.
– Господарке, как сте?
Ужасно, благодаря.
– Много добре, ами ти? – Тя поклати глава, когато Фриц посегна да вземе чантата й. – Няма нужда, благодаря. Виждал ли си...
– Готови сме! Мери също идва!
Мариса погледна към свода на билярдната. Бела, Бет и Есен стояха заедно, държейки писалки и чаши с бяло вино.
– Готови сме за работа – заяви Бела. – А след това помолихме да ни поднесат Последното хранене в кинозалата, защото ще си направим филмова вечер.
– „Магическият Майк ХХL“5 току-що излезе на DVD – обади се Бет. – Наше морално задължение е да подкрепяме изкуството, дори и то да е на човеците.
– Не съм гледала първия филм – измърмори Есен. – Казаха ми, че сякаш имал двойни стави на таза. Вярно ли е?
Бет пристъпи напред и пое чантата на Мариса.
– Хайде, изглеждаш така, сякаш наистина имаш нужда от момичешка вечер. Пейн и Хекс също ще се присъединят към нас.
Както и Кормия, Лейла, доктор Джейн и Елена. Всички ще се съберем, крайно време беше.
За частица от секундата Мариса се почувства виновна, задето бе готова да се остави на приятелската подкрепа, която й предлагаха. Струваше й се прекалено лекомислено, когато си помислеше за всичко онова, което не бе в състояние да стори за непознатата жена.
Бела се приведе към нея.
– Казахме на мъжете, че не са поканени. Най-вече защото, ако видят онзи тип Чанинг на големия екран...
–... салонът ще има нужда от основен ремонт, когато те приключат с него – довърши Бет.
– Кажете за ставите му – знаеше си своето Есен. – Така де, как изобщо ходи?
– Много добре, моето момиче. – Бела прегърна Мариса през раменете, докато отговаряше на шелана на Тор. – Наистина, наистина добре.
Мариса се остави да бъде отведена в билярдната, където върху малките масички бяха наслагани мастилници и вече й бяха напълнили чаша. Тя запримигва учестено – част от емоцията се дължеше на това, че жената, която бе умряла, никога нямаше отново да познае нещо такова... ако бе имала късмета да бъде заобиколена от толкова добри приятели приживе.
Останалото беше благодарност – толкова огромна, че едва се побираше в гърдите й.
– Дами – заяви тя, обвивайки ръка около кръста на Бела. – Да се залавяме за работа... така че по-скоро да се отдадем на удоволствието.
21
– Извинявайте... какво правят? – Бъч огледа групичката мъже, насядали около масата в трапезарията на имението. Нито един от братята, нито пък от войниците не се смееше, нито говореше на висок глас. Групичката окаяни нещастници просто си седяха пред полупълните чинии и недокоснатите чаши с водка, бърбън и уиски, като басети, които са си изгубили антидепресантите.
Определено не това беше очаквал да завари, когато с известно закъснение се появи за Последното хранене.
След като Мариса му прати съобщение, че трябва да свърши нещо заедно с останалите жени, му се беше сторило добра идея да се погрижи за някои неща в тренировъчната програма. Не беше очаквал подобна погребална атмосфера само защото дамите бяха заети с някаква задача.
– Ехо? – повика ги той. – Да не сте си изгубили и слуха, освен топките?
Рот си пое дълбоко дъх с вид, сякаш се канеше да направи съобщение за смърт в семейството.
– Ще си правят киновечер.
Бъч извъртя очи и се отправи към стола си. Е, да, беше малко странно да седи на масата без своята Мариса до себе си, но за бога, не беше нещо, заради което да изпаднеш в клинична депресия. Освен това се радваше, че неговата жена си има приятелки в къщата...
– Ще гледат „Магическият Майк“ – подхвърли някой.
– Това някакво детско предаване ли е? – Облегна се назад, докато Фриц поставяше препълнена чиния с агнешко пред него. – Благодаря, мой човек... ъ, да, благодаря, нещо за пиене би било супер. Лагавулин с лед...
Млъкна, усетил, че всички мъже около масата са го зяпнали.
– Какво?
– Не си чувал за „Магическият Майк“? – попита Рейдж.
– Не съм. – Бъч се облегна назад, защото в този момент му донесоха питието. – Благодаря. Нещо като „Динозавърът Барни“ ли е?
– Става дума за стриптийзьори – обясни Холивуд.
Бъч се намръщи и свали чашата, която тъкмо поднасяше към устните си.