– Моля?
Ви се появи от килера с препълнена торбичка тютюн, тесте цигарени хартийки и толкова смръщено лице, сякаш някой беше задигнал батериите на любимата му секс играчка.
– Голи – измърмори, докато се настаняваше там, където обикновено седеше Мариса. – Чисто голи. И са човеци. Исусе, то е, като да те надцака глутница псета.
– По прашки – изфуча някой друг. – Псета по прашки.
Бъч отново поднесе чашата към устата си и отпи голяма глътка, наслаждавайки се на парещото усещане в стомаха. Е, добре, малко се изненада, когато се улови, че продължава, докато чашата не се изпразни, но си имаше толкова неща, за които да мисли. От една страна, това, че неговата шелан гледаше филм с приятелките си, дори и този филм да включваше малко голота, не беше кой знае какво.
От друга страна, искаше му се да открие бушоните и да прекъсне тока на онази част от имението.
След което да подпали DVD плейъра. И екрана.
И да заведе жена си в леглото само за да й покаже колко повече го бива от някакъв си актьор по... о, господи, прашка?
– Какво пък толкова – чу се да казва, докато даваше знак на догена да му напълни чашата. – Искам да кажа, първо на първо, те ни обичат... и второ, не е, като да е порно или нещо такова...
– Показват пенис помпа – обади се Ласитър с широка усмивка, сякаш помагаше. – В действие. Нали се сещаш, върху пенис. И помпат...
Вишъс извади отнякъде един кинжал и се прицели в главата на падналия ангел.
– Продължавай в същия дух и ще ти подкастря косата. Със затворени очи.
Ласитър се разсмя.
– Все тая, здравеняко. Мислех, че повече те бива в леглото, та да се впрягаш заради нещо такова. Наистина ли си толкова несигурен в себе си?
– Искаш да видиш какво значи несигурен? – каза Ви. – Ще те накарам...
– Окей, окей – намеси се Бъч. – Стига, Ви. Всичко е наред, всичко е супер... те просто се забавляват. Какво лошо има в това? Не е, като да спят с онзи тип.
– Сигурен ли си? – ухили се Ласитър. – Не мислиш ли, че си фантазират за...
Всеобщото ръмжене, изтръгнало се от гърлата на Братството, бе толкова силно, че кристалният полилей над масата издрънча. А падналият ангел може и да беше идиот, но не беше глупав.
Бавно, сякаш беше взет на прицел от цял куп пистолети, той вдигна ръце в знак, че се предава.
– Съжалявам. Забравете. Ще престана, преди това ваше тъпо неудобство да ме е довършило.
– Мъдро решение – сухо отбеляза Бъч. – Не че бих имал нещо против да ти фрасна един точно сега. И не че това е единствената причина.
Ласитър отново се залови да се тъпче.
Братята обаче не превключиха толкова бързо и продължиха да се взират в ангела с голямата уста, с присвити очи и оголени зъби.
– Хайде де, момчета, всичко е наред. – Бъч отряза парче агнешко и го лапна. – Ммм. Адски вкусно.
В действителност имаше вкус на картон, но той продължи да се преструва, че страшно му харесва. Не можа обаче да продължи много дълго.
Две минути по-късно бутна пълната чиния настрани и вдигна втората си чаша с уиски.
– Наистина. Би трябвало да имат малко независимост. Не е нужно да са вързани за нас и чуйте, животът тук се върти около нас. Крайно време е да направят нещо само за себе си. Наистина. Това е страхотно.
До него Ви запали цигара.
– Нима? Значи, ти харесва мисълта Мариса да зяпа оная работа на някой друг?
– Не е порно... – Гласът му изтъня и той се прокашля. – Искам да кажа, не би могло да бъде наистина... не, не може...
– Вече проверих – измърмори Рейдж. – Взели са DVD-то, вероятно гледат пълната, неорязаната версия.
– Значи, стриптийзьорите не са обрязани? – Ласитър вдигна отбранително ръце, преди ръмженето да се усили още повече. – Исусе, ама че сте докачливи.
Бъч поклати глава и реши, че ангелът трябва да се оправя сам.
– Е, добре де, може би ще има малко въртене на задници и разни такива. Нищо, за което да се впрягаме чак толкова. Фриц, ще ми сипеш ли още едно?
Икономът побърза да вземе празната чаша.
– Някой ще желае ли десерт? Имаме домашен сладолед и шоколадово суфле.
Бъч хвърли поглед към Холивуд.
– Какво ще кажеш, мой човек?
Когато Рейдж просто разклати джинджифиловата бира в чашата си, Бъч изруга и се обърна към Фриц:
– Е, аз няма да ти откажа, дори ако никой друг не иска.
– Донеси ми десерта – обади се Рейдж.
Фриц се поклони с чашата на Бъч в ръка.
– Разбира се, господарю. Незабавно ще ви напълня една чиния...
– Не. Искам целия десерт. Всичкото суфле и всичкия сладолед.
И ето как, под вкиснатите погледи на останалите, Холивуд погълна петнайсет малки шоколадови суфлета и седем килограма ванилов сладолед.