Выбрать главу

– Смятам, че следващия път трябва да си направим маратон с Крис Прат. „Пазители на галактиката“ – подхвърли Бет.

– Това онзи с брата ли е? – попита Бела.

– Това е Хемсуърт – обясни някой.

Докато поемаше към изхода по средната пътека, Мариса смачка пакетчето от шоколадовите си дражета на топка и го метна в кошчето за боклук. Изведнъж си даде сметка, че няма търпение да види Бъч... и не заради всички онези сцени с полуголи тела. Той й липсваше... което беше абсурдно, при положение че никой от тях не беше ходил никъде.

Усмихвайки се, тя бутна вратата до стъкления шкаф с шоколадови десерти и...

– Господи! – избъбри и се дръпна назад.

Коридорът отвън беше пълен с мъжете на къщата – братята и останалите воини, и Мани бяха насядали по пода, облегнати на голите стени, протегнали крака пред себе си.

Очевидно беше паднало сериозно наливане с алкохол – по пода се търкаляха празни бутилки от водка и уиски, в ръцете и по бедрата им имаше чаши.

– Не сме чак толкова жалка картинка, колкото изглеждаме – изтъкна Бъч.

– Лъжец – измърмори Ви. – Точно толкова сме. Мисля, че наистина ще се захвана с плетене.

Наизлезли зад нея, останалите жени също се сепнаха, слисани, а после се развеселиха.

– Само на мен ли ми се струва – измърмори един от мъжете, – или току-що сами се кастрирахме?

– Според мен това чудесно описва положението – съгласи се друг. – От днес нататък ще нося бикини под кожения панталон. Кой ще се присъедини към мен?

– Ласитър вече го прави – отбеляза Ви, докато се изправяше на крака, за да отиде при Джейн. – Хей.

Докато останалите двойки се откриваха един друг, Бъч се усмихна на Мариса, която се приближи и му протегна ръка, за да му помогне да се изправи. Прегърнаха се и той я целуна по шията.

– Престана ли да ме обичаш? – промълви той. – След като видя какъв съм женчо?

Мариса се дръпна лекичко назад.

– Защо? Защото тъгуваше по мен, докато аз гледах с приятелките си мръсен филм, който не беше чак толкова мръсен? Всъщност смятам – приготви се да го чуеш! – че е адски сладко.

– Все още съм истински мъж.

Мариса се притисна в него и от гърдите й се откъсна едно мммм, когато почувства ерекцията му.

– О, да, забелязвам.

* * *

Миризмата на обвързването му изригна и като улови своята жена за лакътя, Бъч я издърпа в крилото за прислугата. С изключение на Ви и Джейн, всички останали трябваше да изминат по-кратко разстояние от тях двамата: Дупката се намираше в двора на имението, ала слънцето вече беше изгряло, което означаваше, че трябва да слязат на долния етаж, да минат през тунела и през подземния проход, за да стигнат до спалнята си.

Той нямаше да издържи толкова дълго.

По никой начин.

Първото място, предлагащо някакво подобие на усамотеност, се появи под формата на празна спалня за прислугата, с дръпнати завеси, двойно легло без чаршафи и чудесно месингово резе.

Бъч не си даде труда да запали осветлението – просто притегли тялото на своята жена към себе си и започна да я целува необуздано, докато затваряше вратата с ритник и без проблем пусна резето.

– Толкова силно те желая — изръмжа той.

– Имаш ме – отвърна тя до устата му.

Съвършено, изрева пенисът му в панталона. Бъч я отведе до леглото, сложи я да седне и коленичи пред нея. Пое си дълбоко дъх и се разсмя.

– Какво? – промълви Мариса с натежали клепачи и напълно неустоима.

– Възбудена си.

– Естествено, че съм.

– Не беше, когато излезе от салона.

– И защо да бъда? Онова беше приятно изкарване с момичетата. Като посещение в музея. Оценяваш изкуството, но не искаш да си го отнесеш у дома.

– Значи, аз все още съм любимият ти вкус?

– Ти си единственият ми вкус.

Егото на Бъч изпъчи гордо гърди и той оголи зъби.

– Само това искам да чувам.

– Наистина ли ревнуваше? — попита тя. – От някакъв си филм?

– Да.

Смехът й бе толкова естествен и лек, толкова весел, че Бъч усети как се надява тя и приятелките й отново да си направят подобна вечер и, да, дори да гледат как разни сексапилни човеци си въртят задниците на екрана, ако това щеше да накара неговата шелан да се отпусне така. Е, да, едва ли щеше да стане пръв фен на онзи Чанинг Тейтъм, ала наистина беше благодарен за всички онези жени и тяхното приятелство.

Всеки и всичко, което помагаше на неговата шелан, имаше благословията му.

Отново се съсредоточи и като разтвори бедрата на Мариса, се плъзна надолу върху неголямото легло. Беше си представял как я люби с уста в продължение на няколко часа... ала пенисът му нямаше да издържи толкова дълго.