Нуждаеше се да проникне в нея. Сега.
Разкопча панталона й и с едно дръпване по дългите й прелестни крака я освободи от него, така че тя остана гола от кръста надолу. В следващия миг дланите му вече се плъзгаха нагоре по прасците, по бедрата й. Тя простена и се разтвори още по-широко за него, сякаш го искаше също толкова отчаяно, колкото и той, разкривайки голата си влажна сърцевина... и тогава Бъч си изгуби шибания ум.
Освободи ерекцията си и нахлу в нея без никакво встъпление, без никаква любовна игра – и двамата бяха повече от готови.
– Мариса – простена, докато проникваше дълбоко в нея, усещането беше едновременно познато и възбуждащо наелектризиращо.
Изпусна рязко дъха си и изруга, след което се надигна и хълбоците му поеха контрола – потъваха яростно и ритмично в нея, а тя се вкопчи с всичка сила във врата и раменете му.
– Вземи вената ми – нареди му.
Вампирските му зъби вече се бяха издължили и той ги оголи със съскане. Впи ги в любимото си място, от лявата страна на шията й, и засмука с всичка сила, опиянявайки се както от секса, така и от вкуса й.
Не можа да издържи много дълго по този начин. Нещата там долу започваха да стават прекадено неудържим прекадено бързо. Бъч близна раничките, за да ги затвори, след което я намести така, че да потъне още по-дълбоко, и като сграбчи хълбоците й, направи именно това и тласъците му бяха толкова яростни, че тънката метална рамка на леглото се блъсна в стената, а пружините на матрака заскърцаха оглушително.
Чу онова, което очакваше – как тя свършва, обикновеното му нищо и никакво име отекна в пропития с миризма на секс въздух... И той поиска да забави темпото, за да може да почувства ритмичното туптене на сърцевината и, вкопчена в него. Само че вече беше твърде късно за това. Напрегнати, топките му започваха да пламтят, тазът му бе в плен на онези неконтролируеми тласъци, които той бе в състояние да спре толкова, колкото и ударите на сърцето си, а пенисът му беше достигнал онова странно състояние на вцепененост и хиперчувствителност едновременно...
Свърши толкова мощно, че пред очите му сякаш изригнаха фойерверки, и дори докато започваше да еякулира, знаеше, че едва сега започва.
Продължи да я чука, надвесен над нея, задържайки тежестта на тялото си върху ръцете и стъпалата си, за да не я смачка.
Още по-дълбоко. Което беше невероятно.
Не и за леглото, което пое нанякъде по пода.
Ала и този път нямаше спиране и Бъч пое след него... докато рамката не се заклещи в един от ъглите.
Точно опората, от която се нуждаеше.
Съвършено.
Продължи да я люби и на свой ред неговото тяло също се отпусна, седмиците (може би дори месеците, ако беше откровен със себе си), през които се беше чувствал откъснат от нея, се стопиха в горещината на мига.
Цял куп оргазми. От онези фантастични грозни оргазми, при които цялото ти лице се разкривява и знаеш, че когато се събудиш, цялото тяло ще те боли и там долу е истинска бъркотия.
Когато всичко най-сетне свърши, Бъч рухна върху нея. Искаше да се претъркули настрани, наистина, така че да й е по-лесно да диша. Честна дума.
Щеше да го направи ей сега.
Аха.
Три... две...
...едно.
Само дето усилието беше прекалено голямо: имаше чувството, че някой бе паркирал джип върху гръбначния му стълб.
Мариса прокара длани по ръцете му.
– Беше невероятен.
Бъч се опита да повдигне глава. И установи, че копелето с джипа беше паркирало и едно АТВ в основата на черепа му.
– Не, ти беше. – Или поне това възнамеряваше да каже. Онова, което излезе от устата му в действителност, бяха нечленоразделните думи на човек, прекарал инсулт.
– Не... ти беше – повтори.
– Какво?
Единственото, което беше в състояние да направи, бе да се разсмее и ето че Мариса също се разсмя... и той най-сетне заповяда на тялото си да се размърда и да се отдръпне от горката жена. Тя го последва и ето че двамата се наместиха удобно върху леглото. От телата им все още струяха горещи вълни, така че и на двамата им беше топло, топло, топло, дори без одеяло.
– Обичам те, Бъч – каза тя.
Дори в гъстия мрак Бъч знаеше, че го гледа, и усещането беше невероятно. Искаше цялото й внимание, жадуваше го, нуждаеше се от него по един отчаян, на-това-му-се-казва-кастриран начин. Никога обаче нямаше да настоява тя да му го даде... и за нетърпелив кучи син, какъвто си беше, определено беше напълно готов да чака тя да му го даде сама. Господи, получени по този начин, любовта й, цялото й внимание бяха дар, на който той никога нямаше да се насити.