И наистина – едва беше свалил болничната нощница и се беше пъхнал под струята, когато на вратата се почука.
– Крейг? Всичко наред ли е?
– Аха. Вземам си душ и съм готов да хапна нещо.
– Чудесно. Все пак внимавай... имаш ли нужда от помощ?
Той сведе очи към огромната ерекция, щръкнала право напред.
– Не, мисля, че и сам ще се оправя.
– Добре. Знаеш къде е копчето за помощ, ако се наложи, нали? Повикай ме, ако ти се завие свят.
– Да. Благодаря.
Изчака още миг, за да види дали има нещо друго, и когато от другата страна долетя единствено прекрасна тишина, той взе сапуна. .. но не посегна към пениса и топките си. Прокара го по гърдите и раменете си, по шията и лицето, краката и стъпалата, давайки възможност на тялото си да се откаже от блестящата си идея.
Как ли пък не. Тъкмо обратното – кадифеното усещане на сапунената пяна върху кожата му го накара да си спомни как седи на пода пред Парадайз и милва нежната й кожа.
Насапунисването на косата също не помогна. Когато въздухът в банята натежа от влага, а на него вече не му оставаха места, които да измие, той най-сетне се предаде и се примири с неизбежното.
– О, господи – простена, когато се улови.
Подпря се на стената с една ръка и облегна чело в сгъвката на лакътя си. Усещането беше страхотно... всъщност не помнеше някога самозадоволяването да му се беше струвало толкова невероятно. Беше... рай.
Или Парадайз.
По-силно, по-бързо, а после свали другата си ръка и улови топките си в шепа...
Разтърсен сякаш от поредица мълнии, пенисът заподскача в ръката му и обля стената на душ кабината.
Когато най-сетне се отпусна безсилно, от гърдите му се изтръгна ругатня, отново и отново.
След всичко, което беше преживял, защо точно сега? Защо точно сега мислите му трябваше да са обсебени от една жена?
Беше просто стрес, каза си. Привличането беше реакция на стреса, под който се намираше, нещо, върху което да се съсредоточи, за да не експлодира.
Излезе изпод душа и се избърса. Откри самобръсначка, така че се обръсна, имаше и дезодорант за под мишниците, както и гребен за косата му, колкото и да беше къса.
Мамка му, нуждаеше се от дрехи.
Излезе от банята...
И откри чиста униформа (панталон и широка риза) върху леглото, както и чифт спортни обувки с неговия размер. Разсеяно се запита по колко ли комплекта имаха за новобранците. При записването бяха дали размерите си, но все пак...
Няколко минути по-късно излезе в коридора и се отправи към подобната на столова обща стая.
На това му се казваше трапеза. Първото, което видя, бе маса, върху която имаше достатъчно храна за цяла армия. Грижливо подредени чинии, чакащи да бъдат напълнени, красиво сгънати салфетки от плат, в които бяха пъхнати сребърни прибори, и „бар“, предлагащ, общо взето, всяка безалкохолна напитка, за която можеш да се сетиш... включително и машина за млечни шейкове.
Братята очевидно усъвършенстваха условията с всеки изминал ден.
– Всичко е недокоснато – разнесе се мъжки глас зад него.
Крейг се завъртя рязко и вдигна юмруци, сякаш очакваше да го нападнат. Бъч седеше на масата в ъгъла, вдигнал крака върху един празен стол, а до него имаше чиния с храна. С внимателни, прецизни движения той напълни устата си с бъркани яйца, без от вилицата да падне и трошичка.
– Давай – подкани го, като дъвчеше. – Сипи си нещо. Седни при мен. Нищо няма да ти направя.
Крейг кимна и отиде при храната. Не се стесняваше с порциите – нямаше представа какво ги очаква, но можеше да се досети, че най-добрият начин да се подготви за вечерта бе, като се запаси с енергия.
Настани се през два стола от брата, така че да има добра видимост към вратата, както правеше обикновено: винаги имай открит път за бягство. Именно така беше оцелял, когато убийците нахлуха у тях.
– Виж, ще го кажа направо – заяви братът, преди Крейг да бе успял да лапне дори един залък.
Страхотно. Значи, го беше планирал, знаейки, че Крейг е в имението и вероятно ще се нахрани рано.
Крейг свали вилицата с картофен крокет и забрави за храната, приковал поглед в изхода.
– Какво?
– Смятам, че ще е най-добре да останеш в тренировъчния център.
– Моля? – Очите му се преместиха върху брата. – Имам си дом.
Другият мъж стана и се приближи, така че двамата застанаха очи в очи.
– Знам къде живееш.
Нещо в директния поглед, впит в него, го смути и той се престори, че е адски погълнат от храненето.
– Аха. Нали ви дадох адреса си.
– Не е безопасно.
– Там съм от нападенията насам.
– Онова място едва ли има водопровод. И не предлага никакво убежище от слънцето.