И колкото и да ненавиждаше факта, че губи дори миг от времето си с подобни глупости, докато седеше на масата с баща си, то беше неизбежен товар.
Не можеш просто така да захвърлиш ограниченията на възпитанието, с което си отраснал. Особено когато се замислиш за нещата, които най-близкият ти родственик иска за теб.
– Парадайз?
Парадайз се отърси и се усмихна.
– Извинявай, какво?
– Струва ми се, че вече сложи достатъчно конфитюр, милинка.
Парадайз сведе поглед и видя, че беше намазала близо половината от буркана с конфитюр върху парче кроасан с размерите на палеца й. Червената сладост капеше върху чинията, ножа, ръката й.
– Ама че съм разсеяна. – Тя се зае да избърше изцапаното. – Е, как мина нощта ти?
За щастие, баща й се впусна да й разказва за работата си и за великолепния бал, който се задаваше, и тя трябваше просто да слуша и да кима от време на време.
Какво ли са ни подготвили братята за тази вечер, мислеше си в същото време. И как, по дяволите, щеше да успее да се държи нормално в присъствието на Крейг?
Трийсет минути по-късно, в униформа и с пътна чанта в ръка, тя излезе от имението и се дематериализира до мястото, от което щяха да ги вземат. Автобусът вече беше паркирал в гористата местност и шофьорът отвори вратата, щом я видя.
Парадайз изкачи трите стъпала, разкопча палтото си и срещна погледите на останалите. Ново се беше изпънала на една от по-задните седалки със слушалки в ушите и айфона пред себе си; Бун правеше същото. Акс отново спеше отзад, несъмнено сънувайки неща, които бе най-добре да си останат в ума му. Анслам пишеше нещо на телефона си – вероятно обновяваше статуса си във фейсбук, обявявайки, че е обвързан с поршето, което баща му току-що му беше купил, задето го бяха приели в тренировъчната програма. Пейтън разтъркваше лице, сякаш това щеше да го събуди.
– Здравей – каза той, когато Парадайз се приближи.
Докато тя се настаняваше на седалката от другата страна на пътеката, той се облегна на затъмнените прозорци и изпъна крака.
– Готова ли си? – попита я.
– Вероятно бих знаела как да ти отговоря, ако имах представа какво са ни подготвили.
Пейтън изсумтя.
– Добре де, ще сменя темата. Знаеш ли какво чух?
Пейтън открай време беше източникът й на клюки. Именно той й беше казал за новата играчка, паркирана в семейния гараж на Анслам, както и за последния скандал около втората му братовчедка и това, че лъжела семейството си за мястото, където отсяда в града, както и за някаква жена, която била омъжена за дърт козел и чукала цели тълпи мъже в къщичката за гости в имението им.
Ала това последното сигурно беше преувеличено.
– Какво? – Ако не друго, бъбренето щеше да отвлече мислите й от Крейг. – И не се възпирай да разкрасиш историята. Чака ни поне половин час пътуване.
– Имам и други истории. Не се тревожи.
– Слава богу. – И това, въпреки че през деня бяха прекарали толкова часове на телефона. – Споменавала ли съм наскоро, че те обичам?
– Да, но ако наистина искаш да го докажеш, ще си направиш татуировката, за която си говорихме.
– Няма да си сложа снимката ти на дупето си.
– Но пък така, когато ме задминаваш, ще имам нещо хубаво, което да гледам.
– Не и ако съм с панталон. И хей, не трябва ли да се засегна от тази забележка?
– Ами неприятно ми е да ти го съобщя, Пари, но блондинките със съвършени тела и интелигентни сини очи не стигат доникъде в този свят. Най-добре ще е отсега да се примириш с тази печална истина.
Парадайз отметна глава назад и се разсмя.
– Е, разказвай.
– От един трети братовчед научих, че тази година балът по случай Фестивала на дванайсетия месец ще се състои в балната зала на баща ти. Защо не си ми казала?
– И аз чух нещо такова – обади се Анслам, без да вдига поглед от телефона си.
Парадайз се огледа наоколо. Бун и Ново нямаше как да са чули каквото и да било, а Акс все така спеше. Тя понижи глас.
– Пейтън, не трябва да разправяш подобни неща наляво-на-дясно, забрави ли?
Приятелят й изпука кокалчетата на пръстите си.
– Извинявай. Ама нали сме на практика сами... а това си е голяма работа. Искаш ли да отидеш с мен? Или пък аз мога да го направя с теб. – Той й отправи подкупваща усмивка. – Хей, това прозвуча доста многозначително, нали?
Парадайз го стрелна със сърдит поглед, но изобщо не се беше засегнала.
– Ти си прасе. И да, наистина искам да ме придружиш. Ще имам нужда от теб, за да преживея нощта.
– Ще бъда истински кавалер... е, поне през по-голямата част от нощта. Може би някъде докъм два часа. Държа обаче отсега да те предупредя, че възнамерявам здравата да се натряскам.