Парадайз се наведе през пътеката и докато двамата пляскаха длани, тя си помисли: Слава богу, поне ще отида с приятел.
23
Шибаната Бритни Спиърс.
Докато седеше в задната част на класната стая, единственото, за което Крейг бе в състояние да мисли, бе тъпото видео на „Още веднъж, бейби“ отпреди цяла вечност. Беше гледал проклетото нещо само веднъж, когато един негов по-голям братовчед, преминал през преобразяването си, го беше зяпнал, запленен по начин, който Крейг не беше могъл да разбере. По онова време единствената му мисъл бе как някаква си тъпа ученичка с плитки, плисирана поличка и полугол корем би могла да привлече чието и да било внимание.
А сега? Разбираше го, и още как.
– ...този детонатор е от оловен азид, оловен стифнат и алуминий. Поставя се ето тук, около заряда в основата, който в този случай е от тетрил. – Бун вдигна ръка и братът Тормент кимна. – Да?
– Има ли други заряди?
– Добър въпрос. Може да използвате диазодинитрофенол, както и живачен фулминат, смесен с калиев хлорат. Ала ние в Братството използваме първия тип.
Урокът продължи: Тор, както им беше казал да го наричат, ги въвеждаше в правеното на бомби, а Бун го прекъсваше от време на време с поредния „добър въпрос“.
Ако не го биваше толкова в ръкопашните двубои и ако не беше тих и не създаваше никакви проблеми, спокойно можеше да се превърне в задника на класа.
Междувременно двете полукълба на мозъка на Крейг си прехвърляха топката и той си каза, че в етикетите творческа и аналитична половина май действително имаше някаква истина: „аналитичната“ му част беше погълната от ставащото отпред, където върху дългия плот бяха подредени цял куп химикали в различни състояния и контейнери, а черната дъска беше изписана с диаграми.
„Творческата“ му страна (или както вероятно би било по-точно да я нарече – „женкарското вместилище за всякакви сексуални мисли“) непрекъснато го караше да поглежда към Парадайз. Тя седеше напред и малко вдясно и за разлика от него, изглеждаше напълно съсредоточена: беше се привела напред, погълната от информацията, която им преподаваха, и си водеше записки.
Половината от косата й беше прибрана в хлабав кок, който беше вързала с дебел черен ластик, и носеше същата широка бяла униформа, както и останалите в класа. Само дето спокойно би могла да е по бикини под цялото това изобилие от руси вълни, спускащи се по раменете и гърдите й.
Престани.
Как ли пък не, сопна се либидото му.
Страхотно. Сега не само се разсейваше, но и спореше със самия себе си. Ако продължаваше в същия дух, мозъкът му много скоро щеше да изпуши. Буквално.
Миг по-късно отново се взираше в нея.
Проблемът му (освен оргазмите, които беше получил под душа) беше основата на тила й.
Кожата там със сигурност беше толкова мека, колкото и онази на стъпалото й.
Нямаше как да бъде другояче.
Крейг се раздвижи на стола и скришом пъхна ръка под чина, за да се намести. По дяволите. Трябваше да престане с това.
И все пак, докато се съсредоточаваше върху Тор и лекцията за бомбите, в ума му изплува фантазия, в която той става, приближава се до нея и плъзва устни по бледата ивица между линията на косата й и яката на широката й бяла риза...
– Крейг?
– Какво? – изписука той в отговор на Тор. Побърза да се прокашля и опита с доста по-мъжествен глас: – Искам да кажа... какво?
– Ела тук и ни помогни с тази демонстрация.
Крейг хвърли поглед надолу, чудейки се какво ли представление ще изнесе на всички, ако се изправи на крака.
А после почувства погледа на Парадайз върху себе си... и пенисът му ритна толкова силно, че хълбоците му подскочиха.
Да, дълбоко се съмняваше, че това бе детонацията, за която говореше учителят им.
– Крейг?
* * *
Възцарилата се неловка пауза накара Парадайз да събере сили и да погледне през рамо.
През цялото време мъчително ясно си даваше сметка за това, къде бе избрал да седне Крейг... дотам, че сякаш бе извадила пудриера и бе нагласила огледалцето така, че да го вижда. Което беше нелепо. След речта му от снощи („Не ти, не сега“) беше почти сигурна, че той вече изобщо не мисли за нея, така че беше абсурдно да му посвети дори секунда от времето си, когато не беше свързано с ученето.
Пък и той не беше сторил нищо, с което да привлече вниманието върху себе си.
За разлика от останалите в класа. Бун беше задал цял куп въпроси, започвайки със: „Защо не мога да използвам лаптоп, за да си водя записки?“. На което братът Тормент бе отвърнал: „Защото от тракането на клавиатура ми иде да си извадя пушката. А едва ли си в настроение за дупка в главата тази вечер“. И свършвайки, две секунди по-рано, с поредния въпрос, който, ако трябваше да е откровена, беше от полза за всички.