Бун беше умният.
Акс си седеше сам, допрял връхчетата на пръстите си пред себе си, сбърчил вежди, без да си записва нищо, ала благодарение на мрачната му аура не беше нужно да казва каквото и да било, за да си сигурен, че е в стаята. Ново също не приказваше много, но когато го направеше, всички слушаха. И разбира се, Пейтън, който подхвърляше по някоя и друга шега от време на време.
И все пак Крейг, безмълвният, мрачният Крейг бе онзи, на чиито вълни бе настроена Парадайз.
Освен това нямаше представа защо, по дяволите, не се изправя.
Тук обаче ставаше нещо повече. Той си седеше на чина като сърна, попаднала под светлините на връхлитаща кола, и се взираше в черната дъска така, сякаш бе забравил как се става от стол.
– Крейг? – подкани го Тор. – Къде се отнесе? Почивка ли реши да си вземеш?
Пейтън стана и се отправи към черната дъска зад плота с химикали.
– Нека аз да опитам. – Взе парче тебешир така, сякаш беше мъртъв паяк, и погледна към брата. – Това нещо не беше ли забранено със закон в началото на миналия век?
– Да не предпочиташ да пишеш с лицето си? – провлачи Тор.
– Разрешено ли ти е да говориш такива неща на учениците?
– Достатъчно добър воин ли си да ме спреш?
Пейтън поклати глава.
– Не. Ни най-малко.
– Добър отговор, синко. Усещам, че ще се справиш в програмата. – Тор го потупа по гърба. – Защо не спасиш срамежливото си приятелче и не ни покажеш какво знаеш?
Парадайз сведе поглед към записките си. В началото на нощта й беше наистина трудно да отиде в общата стая, където се бяха събрали всички, и да се държи нормално в присъствието на Крейг. Той, от своя страна, като че ли изобщо не се беше впечатлил – нито от нейната поява, нито от появата на когото и да било. Не срещаше ничий поглед и надали беше казал повече от три думи.
Точно както Парадайз беше очаквала. И все пак, като се имаше предвид колко й беше трудно дори да диша нормално, когато той беше наблизо, това й се струваше несправедливо.
Вземи се в ръце, заповяда си тя. Трябваше да се съсредоточи върху урока. Това бе не само правилно, полезно и причината да се намира в тази стая... но и бе далеч по-малко вероятно да я подлуди.
Почти успя.
Два часа по-късно им позволиха да станат, за да се раздвижат и да отскочат до тоалетната. Парадайз бе възнамерявала да отиде до дамската съблекалня сама, ала Ново я настигна и тръгна с нея.
– Може ли да те попитам нещо? – попита тя, докато отваряше вратата и я задържа, така че Парадайз да може да влезе. – Лично е.
– Ами... разбира се. – Парадайз си избра една от петте кабинки и се опита да не се замисля върху това, че тя и една жена, която й беше почти непозната, ще пишкат на едно и също място. – Какво има?
Ще се справиш, каза тя на пикочния си мехур.
Ново, естествено, нямаше никакъв проблем. Тя вероятно с нищо нямаше проблем.
– Някога правила ли си го с жени?
Парадайз обърна рязко глава към стената на кабинката. Първата й мисъл? Мамка му, май трябва да си закопчая панталона. Усилията й бяха обречени на провал, след като й бяха сервирали нещо подобно.
– Шокирах ли те? – Ново се засмя и пусна водата.
Разнесе се звук от отваряне на врата, а после – от пусната чешма.
– Ехо?
– Ъ... – Парадайз се огледа наоколо, сякаш прасковените метални стени на кабинката, белият таван или пък бледосивият под можеха да й помогнат.
– Да разбирам, че отговорът е „не“. – Нов смях. – Не се учудвам.
За миг Парадайз се поколеба дали да не излъже, просто за да не изглежда по-малко готина, отколкото очевидно беше Ново. Но също както с разсейването в час – не за това беше тук.
– Всъщност с никого не съм го правила.
– Да, и за това се досетих.
Парадайз се намръщи.
– Тогава защо ме попита?
– Харесва ми да съм права.
Какво, по дяволите става, помисли си Парадайз, докато се взираше в сивите плочки в краката си.
– Но ти си го правила? С жени, имам предвид.
– В миналото. И с мъже. Обичам, когото обичам. Онези части долу нямат значение.
– Леле.
Гласът на Ново стана остър.
– В това няма нищо нередно.
– Не, аз не... не те критикувам или съдя. Просто смятам...
– Че е мръсно и неправилно, разбрах те.
Парадайз се замисли за всички ограничения на благородния си произход. А после си представи какво ли би било да бъде онази, която е, без извинения и компромиси.
– Не – заяви тя. – Смятам, че това е наистина невероятно.
И я виж ти, при тези думи най-сетне свърши онова, заради което беше влязла в кабината. След като пусна водата и отвори вратата, с изненада (като се имаше предвид царящата тишина) установи, че Ново все още беше там.