Лицето й беше придобило предпазливо изражение, сякаш искаше да прецени дали Парадайз не се преструва.
Парадайз срещна синьо-зелените й очи без никакво колебание, докато си миеше ръцете с топла вода и сапун с аромат на лимон.
– Всъщност ти завиждам – промълви, докато поглеждаше отражението си в огледалото.
Никакъв грим и флуоресцентно осветление не бяха особено добра комбинация, когато не си спал от близо четиресет и осем часа... и си преминал през организирано изтезание.
– Защо при теб да е различно? – попита другата жена.
– Моля?
– Ако харесваш момичета.
– О, не. – Парадайз си спомни как бе реагирала на Крейг. И за удоволствието от представата за ръката му под одеялото, която беше запечатала в ума си. – Не, аз си падам по мъже.
Ново сви рамене и се изпъна.
– Значи, въпросът ми си остава. Защо при теб да е различно?
Парадайз се взря в отражението си и се замисли за своето потекло. За баща си.
– Дълга и скучна история.
– Дългите истории, за които хората не искат да говорят, никога не са скучни.
Промяната в тона на Ново накара Парадайз да я погледне. Другата жена беше приковала очи във вратата на тоалетната, силното й тяло беше изопнато като струна, ръцете й стискаха ръба на умивалника така, че кокалчетата й бяха побелели.
– Какво се е случило с теб? – прошепна Парадайз.
Ново тръсна глава и се съсредоточи.
– Нищо, което да има значение вече. Отиваме в стаята за тежести, нали?
– Така ли казаха?
– Аха.
Парадайз сигурно е била прекалено погълната от това, да гледа как Крейг излиза от класната стая.
– Започвам да си губя ума.
– Съвсем добре си. Наплискай си лицето със студена вода. Ще ти помогне да се съвземеш... при мен винаги действа.
Другата жена излезе и Парадайз я проследи с поглед, след което пусна кранчето за студената вода.
Нищо не пречеше да опита.
Може би водата щеше да поохлади и либидото й.
24
Седнал на бюрото в кабинета на Тор, Бъч закрепи Отвесно дългия, тънък ключ с червен пискюл... и го остави да падне върху попивателната с глух звук. Изруга, вдигна го, изправи го на другата страна... и го остави да падне. И пак. И пак...
– Готов ли си?
Вдигна поглед и видя Тор да подава глава през стъклената врата.
– Аха. Кого ще ми пратиш пръв?
– Аксуел. Реших, че ще е най-добре да започнеш да ги преценяваш от онзи, който най-много прилича на социопат.
– Отлично. – Бъч се обърна към компютъра, вкара няколко команди и включи скритата видеокамера. – Изкарай го от тренировката.
– Слушам.
Стъклената врата се затвори и Бъч отново се заигра с ключа. Не беше искал да го каже на Мариса, но на тях с Ви им беше напълно ясно какво представлява. Проблемът? Когато не откриха нищо в интернет, Ви се обърна към контактите си в нелегалния свят на вампирите... но от никой от секс клубовете не беше изскочило нищо.
Ключ, който те допуска там, където се допуска всичко. Така да се каже.
При обикновени обстоятелства Бъч би се запитал дали не са ги излъгали, или не се опитват да скрият нещо от тях, но Ви бе пълноправен член на прекрасния свят на по-особения секс... пък и не страдаше от излишни скрупули, които да му попречат да прибегне и до сила, за да си набави нужната информация.
Още една причина двамата да са толкова гъсти.
Така че какво друго би могло да бъде? Къде другаде...
Чул почукването на вратата, той вдигна очи и направи знак с ръка.
– Здрасти, мой човек, влизай. Седни.
Докато пристъпваше в стаята, Аксуел понечи да напъха ръце в джобовете... обречен опит с панталона на униформата.
– Може ли да остана прав?
– Не. – Бъч кимна към стола срещу бюрото си. – Седни там. Това не е предложение, а нареждане.
Трябваше да са сигурни, че камерата в ъгъла зад Бъч ще хване лицето на новобранеца.
Аксуел (или Акс, както се наричаше сам) скръсти ръце на гърдите си и се настани в стола.
– За какво става дума?
– Просто искам да си поприказваме. Да те поопозная. – Бъч се намръщи и се облегна назад. След това размаха ключа за червения му пискюл. – Това познато ли ти е?
– Не.
– Тогава защо очите ти току-що се спряха върху него?
– Защото е в ръката ти, а ти не държиш нищо друго. Бюрото също е празно.
Бъч улови пискюла между палеца и показалеца си и остави ключа да се разлюлее.
– Значи, това е единствената причина?
– Приличам ли ти на някой, който се тревожи за ключове?
– Откъде знаеш, че е ключ?
Очи, които бяха почти толкова жълти, колкото тези на Фюри, се впиха в неговите, без да трепват.