Докато тя му помагаше да върне щангата на поставката й,
Крейг отпусна ръце на гърдите си и се опита да успокои дишането си.
Лицето на Ново изникна пред очите му.
– Според мен имаш нужда от почивка.
– Друг път.
– Говоря сериозно.
– Имам сили за поне още четири серии.
– Не се тревожа за издръжливостта ти. – При тези думи погледът й се спусна към хълбоците му. – Не че не оценявам гледката. Просто не съм сигурна какво ще си помисли девственият обект на твоите въжделения.
Крейг вдигна глава. И побърза да седне.
Ново се разсмя.
– Да, защо не се погрижиш за това и не се върнеш?
– По дяволите – изсъска той и скочи на крака.
Отправи се решително към вратата, подхвърляйки към брата Вишъс:
– Трябва да отида до тоалетната.
Вишъс се ухили.
– Определено се налага.
Крейг излезе в коридора, чудейки се дали всички бяха забелязали, че е получил ерекция. Единствената добра новина? Парадайз като че ли и представа си нямаше... което означаваше, че или страшно я бива да прикрива емоциите си, или наистина бе в такова неведение за малкия му проблем, колкото той се надяваше.
Което го накара да се почувства още по-голям задник.
Блъсна вратата на мъжката съблекалня толкова яростно, че тя се удари в стената и полетя обратно към него, та трябваше да я улови, преди да го е праснала по лицето.
– Не е това, не е това.
Докато крачеше напред-назад, сложил ръце на хълбоците си, осъзна, че изобщо не трябваше да взема вената й. Размяната на кръв беше създала някаква връзка между тях, дотам, че си даваше сметка за всяко нейно движение, навсякъде, по всяко време... И реакцията му?
Пенисът му навирваше глава само при мисълта да се здрависа с нея.
Което нямаше да го бъде. Никога.
Крейг продължи да крачи из съблекалнята и да ругае.
Все така корав.
– Да ти го начукам! – изрева той.
Да, моля, отвърна пенисът му и подскочи.
За миг в главата му изплуваха най-различни фантазии: как цапардосва проклетото нещо с някоя по-тежичка книга. Как пуска тухла отгоре му. Автомобилни врати, чукове, цепеници.
Не можеше да се случва наистина. Най-трудната част от това, да се превърне във войник под ръководството на Братството, за да отмъсти за семейството си, не можеше да бъде някаква си русокоса жена. Отказваше да го повярва.
Не беше възможно...
С поредния мощен ритник под униформата, ерекцията му като че ли му се надсмиваше.
Крейг наведе яростен поглед към хълбоците и изръмжа:
– Млъквай, идиот такъв.
25
Бъч следеше всяко движение на хлапето, от едва забележимите потръпвания на мускулчетата под лявото му око, през тика на брадичката, чак до изпукването на врата му.
– Кажи ми и ще те оставя да си вървиш – повтори той. Човече, сега беше толкова по-лесно да го прави, отколкото когато все още беше ченге. Права на арестанта? Друг път. Противозаконно задържане? Дрън, дрън, дрън. Принуда?
Е, в интерес на истината, тогава също се бе случвало да прибягва до принуда.
Мислите му се върнаха към онова хлапе, Били Ридъл, което беше нападнало Бет, преди тя да се озове в света на вампирите, вземайки и Бъч със себе си. Човече, колко само му беше харесало да натрие носа на онова малко копеленце в линолеума в Спешното отделение. Хмм, строго погледнато, това не беше принуда, защото не се беше опитвал да изкопчи информация. Беше си чиста проба отмъщение, задето заедно с приятелчето си кучият син беше нападнал една напълно невинна жена и се беше опитал да я изнасили.
Да, защото определено можеш да дадеш урок на подобно животно, като пипаш с ръкавици.
Шибаняк.
Бъч се съсредоточи върху мъжа пред себе си и каза:
– Чакам.
Акс сви рамене.
– Изритайте ме от програмата, ако искате, направете ми нещо друго, ако искате, но това не ви дължа. Няма да ви дам късче от душата си, не сте го заслужили.
Солидна логика, помисли си Бъч... И точно това е, което би казал на неговото място.
Той се приведе напред.
– Рано или късно, преди да бъдеш приет окончателно, ще се наложи да ми кажеш.
– Защо изобщо те е грижа?
– Не ме е грижа.
Очите срещу него се ококориха.
– Тогава защо настояваш, по дяволите?
Бъч подпря лакти на бюрото и разпери пръсти.
– Искам да знам как ще реагираш, когато отново го видиш. Ето защо. Един от начините за преценка на бъдещото поведение е поведението в миналото. Онова, което преживявате тук, по време на тренировките, е нищо в сравнение с истинския свят. Трябва да си готов за ситуации, в които няма да имаш никакво време да мислиш, когато всичко, на което ще можеш да разчиташ, за да спасиш живота си и този на онези, заедно с които се биеш, са инстинктите ти и волята да оцелееш... И ти гарантирам, че последното, от което се нуждаеш в подобен момент, е мозъкът ти да зацикли. Колкото повече травматизиращи преживявания си имал, толкова повече закоравяваш към тях и толкова по-сигурно става за теб. И колкото и гадно да ти се струва, това е самата истина.