Нищо от това не беше изключено, като се имаше предвид огромната болка, спотайваща се под татуировката и пиърсингите.
– Искам да се пренесеш в тренировъчния център. – Бъч разтърка големия златен кръст през ризата си. – Крейг ще остане тук, искам и ти да направиш същото.
– Защо, страх те е да не се обеся в банята?
– Точно така. – Бъч видя как тъмните вежди на другия мъж се повдигнаха. – Ще останеш тук, Акс. По-безопасно е, ще бъдеш защитен и ще можеш да се съсредоточиш върху онова, което трябва да направиш.
Щеше да му се опъне за това. Задници като този тип винаги...
– Окей, обаче ще имам нужда от някоя и друга свободна вечер от време на време, за да... е, нали се сещаш.
Интересно, помисли си Бъч. Значи на някакво ниво горкото копеле си даваше сметка какво се случва в ума му... и беше уплашено.
– Имаш нужда от секс, а? – провлачи Бъч.
– Аха.
– Не те виня. Можеш да се разбереш с догените да те откарат и да те върнат обратно. Няма да е проблем.
– Е, какво е?
Бъч се умълча, докато пред очите му се заредиха ужасни, потресаващи образи от миналото му. За момент се зачуди дали да му каже, но после си даде сметка, че истината е нещо, което трябва да бъде изречено дори когато беше ужасна. Може би най-вече когато беше ужасна.
И със сигурност трябваше да бъде казана на всеки, който искаше да вземе участие в тази война.
Ако Акс не беше в състояние да се справи с демоните си, последното, от което биха имали полза, бе да му дадат кама и пистолет и да го изпратят из уличките на Колдуел.
Бъч сви рамене.
– Някога разследвах убийства в човешката полиция – не питай – така че съм видял доста смърт. За да отговоря на въпроса ти, зависи колко е отдавнашна и как е станало. Наскорошната, особено ако е била насилствена, може да бъде наистина гадна. Тялото определено не обича да бъде намушквано или накълцвано на парчета и обикновено изразява възмущението си, като оплисква всичко наоколо. Ние сме колко, седемдесет процента или нещо такова вода? С очите си се убеждаваш, че е така, когато видиш някое скорошно местопрестъпление. Локви. Петна. Пръски. А после имаш и изцапани дрехи, килими, чаршафи, стени, подове. .. или, ако е навън, земя, цимент, асфалт. Да не забравяме и миризмата. Кръв, пот, урина, други гадости. Този ароматен букет те удря право в синусите и остава там часове наред. – Той отново поклати глава. – При по-отдавнашните случаи... миризмата е по-ужасна от бъркотията. Удавянията са просто грозни, с цялото онова подпухване... а ако газовете, насъбрали се вътре, излязат навън? Вонята може да те нокаутира. Не си падам особено и по изгарянията. Искам да кажа, няма как да не си дадеш сметка, че по нищо не се различаваме от който и да било бозайник. Печеното месо си е печено месо, точка по въпроса. Само че никога не съм виждал голям човек да си повърне кафето и поничките заради средно опечена пържола. – Бъч отново се съсредоточи върху Акс. – Искаш ли да знаеш какво мразех най-много?
– Да.
Той посочи главата си.
– Косата. Косата... господи, шибаната коса, особено ако беше жена. Сплъстена от кръв, пръст, малки камъчета... оплетена и разчорлена, разпиляна върху сивкава кожа. Когато не мога да спя, именно това виждам. Косата. – Бъч потърка автоматично ръце. – Винаги носиш ръкавици, нали се сещаш, за да не оставиш отпечатъци някъде, да не оставиш частица от себе си. Преди използваха латекс, после започнаха да ги правят от нитрил. Понякога, докато се занимавах с тялото, косата полепваше по ръкавиците... беше, сякаш иска да се добере до мен. Сякаш можеш да прихванеш смърт чрез убийство от някого. – Той поклати глава. – Шибаните ръкавици бяха толкова тънки. И не помагаха.
Акс се намръщи.
– Тогава защо трябваше да ги носиш?
– Не, не, помагаха срещу пръстови отпечатъци. Ала аз оставях нещо от себе си във всички онези мъртви тела. Всяко едно от тях... има частица от мен.
Започвайки от сестра ми, помисли си той. Всъщност тя бе отнесла най-голямото парче от него.
Възцари се дълго мълчание.
– Бил си в света на хората? – попита Акс. – Искам да кажа, звучи така, сякаш...
– Да, преди доста време. Сега... съм нещо друго. – Бъч се прокашля. – Хайде, върви. Имаш нужда от тренировка. С теб и Крейг ще идем да ви съберем нещата... може би ще помогне и ти да си в колата заедно с онова твърдоглаво копеле. Имам чувството, че ще ми се наложи насила да го задържа да не изскочи навън и да не побегне.
– Окей.
– Съжалявам за баща ти. Той не е бил никой. Това, че се е грижил за теб, означава, че е бил достоен мъж.