Акс се извърна и отново спря, сякаш събираше сили. След това излезе в коридора.
Докато вратата се затваряше тихичко, Бъч се взираше право напред. Не беше възнамерявал да му разкрие толкова много — никога не говореше за това с когото и да било.
Улови главата си в ръце, пое си няколко големи глътки въздух... и се помоли на Господ никое от останалите интервюта да не вземе същия обрат.
26
Парадайз най-сетне стъпи на тепиха, но не пусна лоста. Дробовете й горяха, раменете и бицепсите й крещяха, а по гърба й се спускаше струйка кръв. За щастие, вече знаеше, че усещането за слабост бързо ще отмине и после ще дойде ред на нова серия.
Хвърли поглед към Пейтън и нямаше как да не се впечатли. Той беше на бягащата пътека и тичаше с всичка сила, едрото му тяло бе в съвършена форма, вдигнал глава, очите му изглеждаха нефокусирани, ала нащрек. Никога не би го взела за атлет... разбира се, преди той правеше маратони само с бонга.
Въпросът бе къде беше...
– Хей.
Ново се приближи до нея и Парадайз се усмихна.
– Добра работа с коремните преси. Направи колко, поне петстотин?
– Всъщност бяха петстотин осемдесет и две. Слушай, Крейг току-що си тръгна. Изглеждаше разстроен. Хрумна ми, че би могла да идеш да му помогнеш с проблема му.
Парадайз се обърна към вратата, но после спря.
– Не... искам да кажа, аз дори не го познавам.
– Че кой от нас го познава? Пък и съм доста сигурна, че именно с теб иска да говори.
– И защо?
– Просто имам такова чувство.
– А... окей. Благодаря.
Докато се отправяше към изхода, тя погледна към брата Тормент.
– Разрешавате ли ми да отида до тоалетната?
– Естествено, Парадайз.
Тя излезе в коридора и се огледа на двете страни, очаквайки да завари Крейг седнал на пода или кръстосващ напред-назад. Не видя обаче никого.
Тялото й бързо се охлади, докато отиваше към мъжката съблекалня. Пое си дълбоко дъх и когато улови миризмата му, разбра, че е вътре. Не долови друго присъствие, така че се приближи до металната врата и почука.
– Крейг?
Когато не получи отговор, открехна лекичко вратата, но не видя нищо освен бетонна стена. Пристъпи вътре и тръгна наоколо, докато не се озова насред голямото открито помещение с всички шкафчета. Леле. То беше десет пъти по-голямо от женската съблекалня, ала без диваните и симпатичното местенце, където да седнеш и да си оправиш косата и грима. В случай че се налага.
Човече, толкова беше нервна, че говореше празни приказки на себе си.
– Крейг? – повика го малко по-силно.
До ушите й достигна звукът на течаща вода – чешма, не душ – и тя се прокашля.
– Крейг!
– Какво, по дяволите!
Разнесоха се още ругатни, а после той се появи от друга част на помещението. От лицето и ръцете му капеше вода, яката на тениската му беше влажна.
– Какво търсиш тук? – Прокара ръка по мократа си коса, отмятайки я назад.
Господи, очите му бяха невероятни, толкова дълбоки и бледо-сини. А раменете му бяха толкова широки. А гърдите му бяха...
– Ново каза, че имаш нужда от помощ.
– Какво е казала?
– Каза ми, че...
– Не, не. – Крейг размаха ръка във въздуха, сякаш искаше да изтрие въпроса си. – Защо й е... — Той млъкна. След това измърмори нещо като: – Ще й сритам задника.
– Защо? – Парадайз се намръщи. — Добре ли си? Имаш ли нужда от още кръв...
– Не. – Той завря пръст в лицето й. – Никога вече от твоята. Никога.
Парадайз се дръпна назад.
– Моля?
– Чу ме. – Крейг тръсна глава и тръгна в кръг, приковал очи в плочките на пода. – А сега ти ще се махнеш от тук...
– Имам точно толкова право, колкото и ти, да...
Той впи яростен поглед в нея.
– Намираш се в мъжката съблекалня. Така че, освен ако през нощта не ти е пораснал пенис, нямаш толкова право, колкото и аз.
Парадайз отвори уста. Отново я затвори.
Тъкмо се канеше да се махне, когато Крейг се обърна и отново тръгна към нея.
И тогава тя най-сетне видя точно какъв му беше „проблемът“.
Тялото й реагира мигновено... А когато той се закова на място и я погледна, стана адски ясно, че беше усетил възбудата й.
Странно поражение, в такъв контраст с характера му, се разля по лицето му и го накара да отпусне рамене.
Двамата дълго, дълго се взираха един в друг.
– Не е нужно да го казваш – прошепна тя. – Знам, че не го искаш. Знам, че моментът не е подходящ. Знам... че последното, от което и двамата имаме нужда точно сега, е подобно усложнение. Ала аз прекарах целия ден, мислейки си за теб, и какво е най-лошото, което би могло да се случи? Телата ни искат... онова, което искат.