Този път, когато Крейг отметна косата си назад, ръката му трепереше.
На Парадайз трепереха краката, ръцете, цялото й тяло. От главата до петите.
Крейг се приближи бавно, сякаш й даваше време да размисли, да отстъпи, да си тръгне. Нямаше да стане. Парадайз не помръдна от мястото си, вдигнала глава, така че да срещне очите му.
– Целуна ли те – изръмжа той, – няма да има връщане назад. Може и да не те изчукам тук и сега, но ще те просна по гръб при първата удала ми се възможност.
Парадайз остана с впечатлението, че й говори грубо, за да я накара да размисли, и за частица от секундата наистина се поколеба. .. но не заради езика му. Това дори още повече я възбуди. Не, възпитаната й от глимерата съвест надигна глава и нададе вик на протест, всички онези морални норми, правила и очаквания излязоха на преден план в ума й и потиснаха похотта. Да изгуби девствеността си от когото и да било, щеше да бъде проблем... Да я даде на някой от простолюдието? Щеше да бъде опетнена до края на дните си. Недостойна за обвързване. Извор на срам за своя баща, своя род, своята класа.
От друга страна, освен ако не се броеше някой като Пейтън, тя бе сигурна, че никой „благопристоен“ мъж нямаше да я поиска, не и след тренировъчната програма. Дори и да не се биеше във войната, подобна подготовка не се връзваше с онова префинено знание, което се очакваше от жени като нея.
Решението, предположи тя, бе никога да не се обвързва.
При тази мисъл Парадайз усети как по цялото й тяло се разлива опияняващо облекчение, толкова силно, че й се прииска да заподскача... и в този миг в главата й отекна гласът на Ново:
Защо при теб да е различно?
Впила поглед в пламналите очи на Крейг, тя се удиви как най-лесният избор в някои отношения бе и най-трудният. Но ако никога не се обвържеше, щеше да бъде свободна да взема решения по начин, за който дори не беше мечтала.
И именно с помощта на тази мисъл тя взе решение.
* * *
Парадайз щеше да се откаже.
Извисяващ се над нея, Крейг го усещаше с костите си. Въпреки възбудата си, тя щеше да дойде на себе си и да спести и на двама им същински океан от главоболия. Щеше да го прецени, с масивното му тяло и огромната ерекция, и да осъзнае, че няма нужда от усложненията и от стреса...
С елегантност, която го ужаси, тя вдигна ръце и ги сложи върху раменете му... не, върху гърдите му, защото не беше достатъчно висока. Отметна глава още по-назад и за миг той бе поразен от това, колко съвършено грозната флуоресцентна светлина, струяща от лампите на тавана, огрява деликатните й черти, русите кичури, изплъзнали се опашката й, линиите на ключицата й.
– Целуни ме тогава – каза тя.
Някъде дълбоко в ума си Крейг чу звука на два джипа, сблъскали се челно.
Мамка му. Нямаше връщане назад.
Изруга и затвори очи. Олюля се. Осъзна, че това наистина щеше да се случи.
А после отвори очи и посегна да я докосне. За миг бе обзет от неловко усещане, сякаш не знаеше къде да сложи ръцете си... На раменете й? На шията й? Лицето й?
Всичкият секс, който беше правил в живота си, бе груб и бърз, от онзи, който правиш с човешки жени или пък онези сред вампирите, които не ги е грижа за кого си отварят краката. Парадайз беше пълна противоположност на това... и именно там беше проблемът. Колкото и силно да я желаеше, искаше да постъпи с нея както трябва.
Виж го ти, откога стана такъв благопристоен вампир?
В крайна сметка пръстите на разтрепераните му ръце проследиха линията на челюстта й и когато устните й се разтвориха, той наклони глава на една страна и преодоля разстоянието между тях.
Почти.
Когато ги делеше едва милиметър на нетърпеливо очакване, той прошепна:
– Последен шанс.
– Чакам.
Така че я целуна.
Стонът, изтръгнал се от гърдите му, беше смесица от глад и подчинение и той смътно си даде сметка, че във въздуха се бе появила нова миризма, нещо, което беше неделима част от горещината между тях, ала едновременно с това бе истинско откровение.
Все едно. Парадайз беше мека и сладка, и колеблива, и силна. Всичко онова, което той си бе представял, че ще бъде.
Докосвайки устните й със своите, Крейг протегна език и си проправи път в нея. И тогава цялата му сдържаност отиде по дяволите. С едно рязко движение той обви ръце около нея и я притегли към тялото си, оставяйки я да го почувства... дори там долу, където, въпреки двете освобождавания, които си беше дал в кабинката преди малко, все още беше корав като стомана.
О, господи, тя беше толкова по-дребна от него, но когато гърдите й се повдигнаха и тя се притисна в него...
Крейг разбра, че тя бе тази, която владее положението.