– Чао.
Останала сама, тя отметна глава назад и се загледа в звездите. След това притисна чантата до гърдите си, обви ръце около нея и се дематериализира.
Докато приемаше физическите си очертания на съвсем същото място на моравата, както и предишната нощ, се надяваше този път да не се почувства, сякаш е попаднала на напълно чужда територия.
Напразно.
Докато отиваше към входната врата, се чувстваше също толкова откъсната от това място, колкото и миналата нощ. Този път обаче дистанцията беше свързана с Крейг.
Болката, която те измъчва сега? Между краката? Ще те науча как сама да се погрижиш за това. А ти ще ме накараш да свърша, докато те слушам.
Само при спомена за дълбокия му дрезгав глас, изричащ тези думи, тялото й се превърна в пещ... дотам, че й се прииска да си свали якето, въпреки че навън беше около нулата. И все пак, когато вдигна поглед към изобилието от ярко осветени прозорци, усети, че й се повдига. Мисълта, че щеше да вдигне телефона и най-вероятно да бъде гола, докато един мъж, когото баща й никога не би одобрил, й обяснява какво да направи в най-малки подробности? В стаята, в която беше израснала? Докато баща й беше в къщата? Жени като нея не можеха да...
– О, майната му на това – измърмори тя и посегна към вратата.
Животът беше прекадено кратък, а Крейг – прекадено сексапилен, за да си губи времето с чувство за вина, когато не беше сторила нищо лошо.
Не забравяй – напомни си тя. – Никога няма да се обвържеш. Ти си свободна.
28
– Излъгах.
Гласът на Акс накара Бъч да го погледне. Другият мъж се беше облегнал на плота до печката, скръстил ръце на гърдите си; беше навел глава, така че там, където трябваше да бъдат дълбоко разположените му очи, се виждаха единствено сенки.
– За какво?
Отне му известно време, докато отговори, и той го запълни, играейки си с редичката черни халки, които минаваха от външната страна на ухото му.
– За онзи ключ. В кабинета.
И просто така, Бъч изведнъж застана нащрек... не че го показа с нещо.
– Така ли?
Акс си потърка носа и Бъч си отбеляза наум да запомни този издайнически жест за в бъдеще.
– Откъде го имаш? – попита Акс.
– От един приятел. – Сякаш щеше да изиграе картата с умрялата жена, преди да се налага. – Добър приятел.
– Не е разрешено да се дават назаем. Против правилата е.
– Значи, ако отида там, може да загазя? – попита Бъч на сляпо.
– Не знам. Зависи от нощта. Ако носиш маска, може и да не те усетят. Никога не съм водил някого, но политиката им е, че можеш да си доведеш един гост, стига той да се придържа към правилата. Ти поемаш отговорността, в случай че ги наруши. Могат да те изхвърлят.
– От колко време членуваш?
– Отпреди нападенията. Там бях, когато... е, нали се сещаш, когато се случи това с баща ми. Човеците никога не разбраха, и все още не знаят, истината за мен. Всякакви ги има там... сигурно си мислят, че просто се правя на вампир.
– Кога ходи за последен път?
– Преди няколко вечери. Не знаех как ще се развият нещата с тренировъчната програма. Реших, че може би ще ми бъде за последен път за известно време напред.
Горе-долу по същото време, когато момичето бе открито на моравата пред „Убежището“.
– Ти по какво си падаш? – Бъч извъртя очи. – И преди да решиш, че се опитвам да сваля един от учениците си, имай предвид, че съм щастливо обвързан за жена, която, прекрасно си давам сметка, е прекалено добра за мен... просто се намирам на приказка, докато чакаме.
Изражението на Акс се отпусна, тялото му – също.
– Обичам да ги карам да ми се подчиняват.
– Мъже или жени?
– И двете.
– Двамата с Ви страшно ще си паснете. Макар че сега за него има една-единствена жена. – Бъч протегна ръце над главата си, така че гръбначният му стълб изпука. – Кога ще ходиш пак?
– Кога ще имаме свободна нощ?
– Ще ме вземеш ли със себе си, за да ми покажеш мястото? Така че да не изложа приятеля, който ми даде ключа.
– Току-що ми каза, че си щастливо обвързан.
Бъч го стрелна с поглед, който казваше: не ставай глупав!
– Обичам да гледам, задник такъв. Не изневеряваш, ако не забъркваш ръцете, езика или пениса си.
Акс кимна, сякаш тази логика му се струваше добра.
– Да, ще те взема. Но само когато сме маскирани. Ако объркаш нещо, не искам да разберат, че имам общо с теб.
Мислите на Бъч се върнаха към една нощ с Вишъс, нощ, в която бяха направени някои разкрития, след като... Беше сторил за приятеля си някои неща, от които той имаше нужда.
– Знам как да се държа – заяви сухо. – Не се притеснявай. Звукът от тежки стъпки отвън оповести завръщането на Крейг.