– Ще ни извиниш ли за миг? — каза Бъч и като се приближи до Мариса, положи целувка върху челото й. Господи, ухаеше прекрасно, а простичките й дрехи (обикновен панталон и блузка) й стояха като бална рокля. – Трябва да поговоря с моето момиче.
– Как ли пък не! Гледам „Мелроуз“.
– Това не беше молба, ангеле.
– Какво не е наред? – попита Мариса, попивайки устни с копринената салфетка. – Да не би някой да е пострадал по време на тренировката?
Бъч си притегли едно от барстолчетата и седна до нея.
– Лас, нали си тръгваше.
– Друг път.
Бъч направи физиономия и колкото и да му беше неприятно, предложи:
– Може да използваш дивана в Дупката.
– Ще ме накарате ли да сменя канала, когато се приберете?
– Ще си тръгнеш ли още сега, ако кажа „не“?
– Означава ли това, че сега казваш „не“?
За бога, Ласитър беше напълно способен да си играе на въпроси до зазоряване... или докато противникът му гушнеше букета от обезводняване и изтощение.
– Да, казвам „не“.
– Чакай, означава ли това, че мога да гледам „Мелроуз“, или не? Двойното отрицание ме обърка...
– Исусе Христе, ще се махнеш ли най-сетне!
– Колко пъти да ти повтарям, че не се казвам така – измърмори Ласитър, докато се изправяше.
– Имам нужда от питие – заяви Бъч, когато падналият ангел излезе, и като мина зад бара, си напълни чаша лагавулин, след което започна направо, защото знаеше, че неговата шелан би искала така: – Мисля, че направих пробив.
– Така ли? – Тя остави вилицата в чинията си. — Какво? Как?
Бъч пусна две кубчета лед в кехлибарената течност в чашата си.
– Онова парче метал е ключ и осигурява достъп до клуб само за човеци.
– О, господи, ако успеем да се доберем до списъка с членовете им, може би ще открием името й.
Да, определено не си говорим за кънтри клуб, обич моя, помисли си Бъч, докато отпиваше голяма глътка.
– Как го разбра? – попита тя.
– Един от новобранците е член на същия клуб. Ще ме заведе там възможно най-скоро. Трябва само да си уредя графика с останалите братя. Мисля, че ако разместя няколко урока, мога да си освободя петъка.
– Значи, ще отидем! Това е невероятно! – Той замръзна, докато поднасяше чашата към устата си, и Мариса се намръщи. – Защо ме гледаш по този начин, Бъч? Сериозно, идвам с теб.
Той поклати глава и отпи глътка скоч.
– Не, аз ще се погрижа. Не се тревожи, ще ти кажа какво съм научил веднага щом...
– Идвам с теб.
Виждайки решително стиснатата й челюст, Бъч остави чашата си на бара.
– Мариса, това не е място, покрай което искаш дори да минеш с колата си, още по-малко пък да влезеш. То е секс клуб.
– Е, и?
Бъч примига.
– Миличка, това не е...
– Трябва ли да ти напомням какво правихме след филма? Четири пъти?
– Мариса.
– Бъч.
За да не изругае, Бъч пресуши питието си и си сипа още едно.
– Не си готова за нещо такова. Навсякъде ще има хора, които се чукат и правят всякакви откачени неща. Не можеш да се справиш с нещо такова.
– Или пък ти не можеш да се справиш с мисълта да бъда на подобно място.
Бъч извъртя очи. По-силно беше от него.
– Не знаеш какво говориш. Нито какво представлява онова място.
Мариса сгъна салфетката си бавно и грижливо и я постави до почти пълната си чиния.
– Е, значи, ще открием, когато отидем заедно, нали така?
– Няма да те заведа там. Това не подлежи на обсъждане.
– Напротив, ще ме заведеш. – Тя се плъзна от стола и взе подноса с храната. – А ако открия, че си отишъл сам, ще го сметна за върховно предателство спрямо връзката ни... и това наистина не подлежи на обсъждане.
Бъч опита да си я представи, застанала до двама типове, облечени в черни латексови дрехи, докато две доминиращи мадами ги чукат с лилави пенис колани.
– Мариса. Няма да имам време да ти държа ръката – грубо заяви той. – Ще бъда принуден да се съсредоточа върху това, да не привличам вниманието, да открия къде са служителите, да намеря подходящите хора, с които да говоря. Ако вниманието ми е раздвоено, няма да мога да помогна на мъртвото момиче.
– Да не си посмял да ми излизаш с това. Прекрасно си давам сметка защо отиваме и искам да ти напомня, че ти си ми хелрен, не настойник. Така че зарежи тези покровителствени глупости и глътни няколко валиума, преди да тръгнем, ако се налага. За едно обаче да сме наясно – идвам с теб и ще ти помогна да разгадаем всичко това. – Тя се приведе към него. – Само защото имам яйчници, не означава, че нямам мозък... нито пък правото да мисля независимо.
В последвалата тишина единственото, което Бъч бе в състояние да стори, бе да поклати глава. Думите, напиращи на върха на езика му, нямаше да помогнат... а и не можеше да повярва, че отново спорят.